Читать «Черният конник» онлайн - страница 21

— Знам какво мислиш — каза му Хорациус. — Ти си казваш сега, че ако те победя, ще загубиш живота си, пък ако ти ме победиш — пак ще го загубиш, защото господарят ти ще те накаже. Бъди спокоен. Ето князът ще ти обещае пълна милост и награда, ако ме надвиеш — от височината на престола си Владимир потвърди с кимване на глава, — а аз оставям тука тази кесия. — Хорациус извади добре натъпкана кесия и я остави в краката на княза. — Ако победиш — твоя е! Но пази се — аз съм корав орех…

Слугите донесоха здрав щит, броня, раменници и наколенници и ги поднесоха на Хорациус. Но за всеобща изненада той ги отблъсна:

— Ще се бия така, както съм.

— Този човек е луд! — възкликна Владимир. Той сам беше един от най-добрите майстори на меча в княжеството и знаеше какво значи да се бие човек без защитни доспехи срещу добър и обкован в желязо противник. Той бе готов да забрани двубоя, но разпаленото му любопитство спря заповедта на края на устните му.

Донесоха десетина меча. Боецът избра дълго и тежко оръжие, а Хорациус предпочете един лек и тънък меч, който при размахване се огъваше като върха на разлюляна от вятъра топола.

Противниците застанаха един срещу друг, поздравиха се, кръстосаха мечове и битката започна.

Окуражен от слабото въоръжение на противника си, боецът започна стихийно и бурно. Той, безспорен майстор с вярно око и сигурна ръка, се втурна в настъпление, сякаш бе решил с един удар да свърши битката. Но неговото умение беше като детска игра в сравнение с неповторимото изкуство на Хорациус Барка, изкуство, спечелено от дългите упражнения с най-добрите майстори на меча в Европа.

Макар че върху пъстрите си дрехи нямаше ризница или броня, Хорациус се биеше спокойно и на пръв поглед нехайно. В неговите движения, леки и пресметнати, не се забелязваше никакво напрежение. На яростните атаки той отвръщаше с чудно гъвкава защита, преместваше се само с няколко пръста встрани или назад, но това разстояние беше достатъчно, за да премине мечът на противника му покрай него. Друг път той само леко докосваше с меча си оръжието на боеца и от това ударът се отклоняваше далеч от чужденеца.

Той не бързаше да напада. Изчакваше противникът му да изчерпи силата и гъвкавостта си. Но когато най-после реши, че е дошло неговото време, изведнъж се промени. Лекият му меч закръжи с такава дяволска бързина, че никой в залата не успяваше вече да го следи, а на боеца се стори, че срещу него има едновременно десет меча, от които беше невъзможно да се пази.

Хорациус Барка нападна, мечът му се стрелна напред и преряза подбрадника на противника му. Още едно късо движение — и шлемът му се търкулна настрана. Втора атака — и той свали единия му раменник. Боецът се смути съвсем, а зрителите полудяха от възторг. С още едно нападение Хорациус смъкна и другия раменник. Всеки в залата разбираше, че чужденецът е пълен властелин в двубоя и че в който и да е миг може да обезглави противника си.

Но днес Хорациус нямаше желание да пролива кръв. Той нападна, оръжията се сплетоха, малък, едва доловим жест — и мечът на боеца отскочи настрана и се заби в бъчвичката с вино на кавхана Цок. В залата крещяха като луди. Умението на чужденеца беше толкова голямо, така съвършено, че всички сметнаха улучването на бъчвичката за преднамерено постижение на Хорациус.