Читать «Черният конник» онлайн - страница 19

— Какво прави на нашите места този недодялан поп?

Уплашен от последиците, които можеха да имат за мисията му тези думи, Хуго фон Бернхайм се огледа бързо и с удоволствие забеляза, че тълмачите на княза не бяха още в залата. Това малко го успокои, защото вече знаеше, че нито князът, нито приближените му разбираха латински. Но стана нещо неочаквано — свещеникът трепна, гъста червенина покри бледото му лице, от смущение или от гняв вената на челото му се изду до пръсване и той отговори смирено, но достатъчно високо, за да го чуе цялата зала, на безупречен латински език:

— Този недодялан поп е брат на княз Владимира. Вашите места са отсреща.

Старият немски рицар замръзна от удивление. Владимир се наведе от трона и запита:

— За какво говорите, Симеоне?

— Питаха за местата си, братко.

Владимир посочи с ръка на гостите първата масичка от лявата си страна и същевременно помисли: „Чуден брат наистина. Дори един толкова обикновен въпрос го накара да се изчерви като мома!“

От жеста на княза Хуго фон Бернхайм разбра, че свещеникът бе скрил истината от брат си и му отправи един продължителен, пълен с благодарност поглед. После, докато заемаха местата си, смъмри своя спътник, но нито смъмрянето беше особено строго, нито Хорациус Барка му обърна някакво внимание.

Гощавката не започна веднага. Най-напред хан-боилът коловър извърши заклинанията си. Под смаяните погледи на чужденците той постави сред залата седло и няколко конски юзди, с неясно шепнене ги поръси с вода, после ги обърна и се взря в тях. Никой не знаеше какво точно гледа, но той очевидно остана доволен, защото на кръглото му лице се появи усмивка и със смешно тънък глас обяви:

— Боговете на нашите деди са доволни от дружбата на славния хан Расате с немския крал Арнулф. Тази дружба ще пребъде през вековете!

Едва тогава Владимир вдигна чашата, разнесоха се наздравици и пиршеството започна.

Хуго фон Бернхайм през целия си дълъг живот не беше виждал такава варварски великолепна гощавка. Тук се лееха реки от ароматно вино, разнасяха се цели овни, печени на шиш, месо от мечка, сърни и глигани, стотици яребици и пъдпъдъци… Приближените на княза отначало седяха на малки столчета, после се отпуснаха на дебелите килими и така, полулегнали, продължаваха да поглъщат неимоверни количества месо и вино. Те ядяха с пръсти, режеха дълги ивици печено месо и обърнали глави нагоре, бавно ги натъпкваха в гърлата си. След такива големи „хапки“ те изпиваха на един дъх огромни кани с вино, всяка от които би била достатъчна да събори мъртво пиян един несвикнал човек. Особено се отличаваше в пиенето кавханът Цок. Той пиеше направо от бъчвичка и като я вдигнеше, дълго не отлепяше уста от дупката й.