Читать «Черните птици» онлайн - страница 61

На местопрестъплението бяха открити парче дъвка и две топчета тютюн със слюнка по тях, от които бяха свалени вероятни проби от ДНК и частичен отпечатък от нечий кътник. Освен това в радиус от петдесет метра около тялото бяха открити косми от мишки, плъхове, котки, катерици, миещи мечки, опосуми и дори броненосци — макар че повечето хора смятат, че броненосците нямат козина, — както и сърни, поне шест породи кучета и наскоро паднали косми от три различни човешки глави освен тези на Голд и на случайно попадналите на местопрестъплението граждани, които бяха изследвани от хората от екипа на Уейн. Два косъма бяха кестеняви, а третият тъмнорус и всички до един даваха положителен резултат за различни комбинации от метамфетамини, опиати и марихуана. Не бяха идентифицирани никакви отпечатъци от стъпки, които да ни свършат работа.

Бяха събрани десетки памучни, вълнени и синтетични нишки от облекло, но типологията на фибрите и използваните бои беше твърде обща, за да ни насочи към нещо конкретно. Освен това лаборантите бяха открили едно калаено копче и сачма за мускет от средата на деветнайсети век, както и двете половини от счупен връх за стрела, изработен от кремък, който вероятно беше много по-стар.

Оставих доклада и Монси ме попита:

— Пише ли кой е убиецът?

— Аз само събирам уликите — отговори Уейн. — Вие отговаряте за това да натопите някого.

— Извършителят е бял — обяви Монси.

— Защо? — попита Райдаут.

Мускулите на раменете и ръцете му опънаха плата на ризата, когато се протегна през масата за каната с вода.

— Черните дъвчат тютюн марка „Кул“ — обясни тя.

— А не използват ли от този тютюн, който се смуче между бузата и венците? — попита Уейн.

— Поне не го плюят навсякъде, съкровище.

Аз взех думата:

— Извършителите са горе-долу с моя ръст, в доста добра физическа форма — поне един от тях вероятно има някакви дърводелски умения и поне един от тях е ловец на елени. Възможно е да са използвали пикап с четири врати, за да закарат доктор Голд до там, но по-скоро залагам на микробус.

В стаята настъпи тишина. Най-сетне Райдаут каза:

— Не искам да подлагам на съмнение детективските способности на никого — най-малко твоите, шефе, — но откъде знаем всичко това, по дяволите?

Разказах накратко какво бях открил при второто си посещение на местопрестъплението, като премълчах единствено резултатите от експеримента си с термометъра за месо, и завърших със следите по дънера на дървото, които бях забелязал.