Читать «Черните птици» онлайн - страница 63

Том Райт

— Мисля, че си прав — отговорих аз. — Колкото и да не ми се иска.

— И така — ухили се той, — продължаваме нататък. Логично е да се предположи, че извършителите са подходили по железопътните релси от северната страна, а не по шосето. На около двайсет и пет метра от местопрестъплението по склона има следи от трима или четирима души, които не са били дребни на ръст. Нека да предположим, че те са били нашите хора и са оставили превозното си средство някъде по-нагоре, където да не се вижда. Ако съм на тяхно място, ще осигуря периметъра, а след това ще изпратя двама да отидат да отвлекат докторката. Те се връщат по шосето, за да се приближат максимално до избраното място, преди да се наложи да я извадят от колата. На няколко километра по протежение на железопътната линия на север от местопрестъплението има три места, на които може да се излезе с кола до релсите. Следващото е чак на половината път до Тексаркана. Много път е, за да се измине пеша по релсите в тъмното под дъжда, така че залагам на първия или втория железопътен прелез. Настилката там е от чакъл, така че не остават следи. Събрахме цял чувал фасове и кутийки от безалкохолни напитки, но по тях няма никакви пръстови отпечатъци, които да можем да използваме за нещо, а резултатите от ДНК анализа все още не са готови. От южната страна има множество подходящи места за достъп. Черният път успоредно на релсите е залесен почти до подпорната конструкция, но в тази посока релсите не се отдалечават на повече от трийсет метра от шосето. Освен това защо да подхождат от южната страна и да подминават избраното място, а после да се връщат до него?

— За разузнаване? — предположи Уейн.

— Възможно е, но според мен такива типове вече ще са си направили разузнаването. Пък и какво можеш да разузнаеш посред нощ в дъждовна буря? Ако предположим, че не са имали уреди за нощно виждане.

— Което не можем да направим.

— Кое?

— Да предположим това.

— Така е. Но от логистична точка си остава по-удачно да се подходи от северната страна.

Аз кимнах и Райдаут продължи:

— Говорих с хората, които живеят в близост до железопътните прелези, и нито един от тях не беше видял или чул нещо необичайно във въпросната нощ, освен че според някои гръмотевиците трещели малко странно.

— Как така странно?

— Не можаха да го обяснят — отговори той. — Около кабинета на докторката е същата история. Наблизо има няколко къщи, а в сградата има и други кабинети, но никой не е чул или видял нищо.

— Някои от свидетелите спомена ли за коне или тропот от маршируване? — попитах аз.

Всички се обърнаха да ме погледнат. Минаха няколко секунди, после Райдаут каза:

— Не, никой. Но и аз съвсем забравих да ги попитам. Смея ли да се поинтересувам откъде се появи този въпрос?

Преди да му отговоря, лампичката на телефона започна да мига.

— Свързвам те с патоанатома — съобщи ми Бърти.

Обаждаше се доктор Хуанг Хуанг, специалистът, който беше провел аутопсията на Голд.

— Жена си направила пълна хистеректомия, липосукция на корем, също бедра и задник, по различно време. Има целулита навсякъде, една бременност, може и повече бременност, стягане на корем и опъване на лице и шия. Има златна халка с диаметъра сантиметър и шест милиметъра на ляво зърно на гърда, прилича на четиринайсет карата. Семенна течност във вагина показва, че акт извършен пет-шест часа преди настъпване на смъртта и вагина тогава била на правилно място — резултати от анализа на ДНК все още не готови. Има фрактура на дясна лакътна кост в ранна детска възраст и няма други фрактури, малко артрита, не е зле. Има много нови одраскване и охлузване по лице, шия, ръце…