Читать «Черните птици» онлайн - страница 62

— Следите са оставени от шиповете в долния край на стойката за лов на елени, която са използвали, за да се покатерят на дървото и да стигнат до напречната греда.

Уейн се прокашля и страните му пламнаха.

— Всички ги пропуснахме първия път — казах аз. — Бяха от другата страна на дървото, зад трупа, и почти не се забелязваха, ако човек не ги потърси специално.

Уейн наподоби нещо като кимване, но си остана почервенял.

— Само един ловец на елени може да има такава стойка — продължих аз. — Обикновено ги държат в каросерията на пикапа или в багажника на джипа, или в микробуса. Но като имаме предвид какво са планирали, най-вероятно е бил микробус. От онези, които нямат прозорци отстрани…

— Стандартното превозно средство за отвличания — каза Монси.

— А ти какво откри, Дани? — попитах аз.

Той отпи глътка вода.

— Започнах издирването си в безкрая на киберпространството. Два часа и половина търсих по всички ключови думи и комбинации, за които успях да се сетя. В крайна сметка се сдобих със синини на задника, но мога да твърдя без страх от възражения, че никой никога не е извършвал точно такова убийство по целия свят. Освен ако не смятаме случаите, когато жертвата е мъж с отрязана патка в устата.

— Тц — каза Монси и поклати глава. — Мафиотските убийства за назидание са съвсем друга бира.

Райдаут изсумтя и прелисти няколко страници от бележника си.

— В такъв случай нека да се върнем към настоящето. Цивилните граждани, които ни бяха изпреварили на местопрестъплението, се казват Майкъл Филип Хейбър, на шестнайсет години; Джоузеф Нийл Бейнс, на петнайсет години; Джон Алън Хейбър, на четирийсет и една, бащата на Майкъл; Дарил Люис Паскоу, на четирийсет и шест години. Нито един от тях не дъвчеше тютюн или дъвка, а резултатите от изследването за ДНК все още не са готови.

— Не ми звучат като римляни — отбеляза Монси.

— А как трябваше да се казват, за да ти звучат като римляни? — попитах аз.

Тя сви рамене.

— Нещо като Алфредо Лингуини или може би Шеф Боярди.

Първият беше анимационен герой, а второто име беше на компания за производство на сосове за паста.

Райдаут продължи:

— Майк и Джоуи се размотавали навън и се чудели какво да правят и случайно видели трупа, шашнали се и изтичали до къщата на Майк на юг от междущатската магистрала, за да разкажат какво са видели на баща му и на съседа Паскоу. Четиримата се върнали на местопрестъплението, след като инструктирали майката на Майк да се обади в полицията. Нито един от тях няма досие освен Паскоу, който е осъждан за шофиране в нетрезво състояние преди четири години след някакво коледно празненство в Лонгвю. Не успях да открия никаква връзка между Дебора Голд и никой от членовете, приятелите или съседите на семействата им.

— А какво мислят за евреите? — попита Монси.

— Според мен горе-долу същото, което мислят за адвокатите и проктолозите — не са луди по тях, но и без това не им се случва да се засичат толкова често по луксозни коктейлни партита. Ако питате мен, тук няма нищо.