Читать «Черните птици» онлайн - страница 60

Веднъж Рейчъл ме видя, докато безуспешно се опитвах да пробия допълнителна дупка на колана си с джобното си ножче. Ръцете ми трепереха и ножчето се изплъзваше между пръстите ми. Тя ми донесе един шоколад от кухнята и ме накара да го изям целия, без да откъсва поглед от мен, после почака още няколко минути, за да се увери, че няма да го повърна, и накрая внимателно проби три нови дупки на колана ми, за да мога да го затягам по-здраво.

— Ето — каза тя със свито гърло, докато ми помагаше да се оправя. — Готов си.

Майката и бащата на Кат пристигнаха с кола под наем от летището в Шривпорт и останаха една седмица при нас.

— Катрин ни пише такива хубави неща за теб, Джеймс — каза госпожа Дрейфъс, като попиваше уморените си очи с носна кърпичка.

А господин Дрейфъс добави с деловия си глас:

— Когато приключим с това, можеш да ни дойдеш на гости в Масачузетс, Джим. Сигурен съм, че Кат ще иска да те разведе и да ти покаже всичко.

— Божичко! — проплака госпожа Дрейфъс и притисна кърпичката към устата си.

В крайна сметка шерифите се отказаха от претърсването, ездачите трябваше да се връщат на работа, шериф Фелоус започна да споменава разходите за наема на хеликоптера и аз разбрах, че светът се готви да продължи без нея.

В последната си пресконференция шерифът заяви, че разследването продължава, работи се по различни версии и работата няма да спре, докато всички въпроси не получат своя отговор, а окръг Рейнс си остава добро и сигурно място за хората със семейства и за техните деца. Но всички разбраха какво казваше всъщност шерифът: издирването се беше провалило. Кат беше изчезнала завинаги.

И аз вярвах, че това ще е краят.

12

Вдигнах очи от доклада на лабораторията по криминалистика и видях Дани Райдаут, облечен с навити джинси, каубойски ботуши от питонска кожа „Лукезе“ и тюркоазна риза от племето навахо, който влезе в залата за заседания, отпусна се на първия свободен стол и отвори джобния си бележник. След него влезе Монси, която беше с бял анцуг със златни ивици и сребърни маратонки „Найки“ и носеше кутийка спрайт. Монси мина покрай Райдаут и се настани от другата страна на масата срещу мен на един изтърбушен стол с извита облегалка и червена кожена тапицерия, който се подмяташе в управлението, откакто се помня. Тя кръстоса дългите си крака и отпи от кутийката с безалкохолно.

Вдигнах пръст в знак да ме изчакат. Според обновения доклад, който Уейн ми беше предал току-що, той не беше открил по напречната греда никакви идентифициращи следи, чужди материали или „примеси“ с изключение на нишки от дрехите на жертвата и въжето. По отрязаните краища на клоните на дървото бяха оставени следи от два различни инструмента, които можеха Да се видят на увеличените снимки — Уейн ги наричаше „макрофотографии“. Според биоложката от дървопреработвателната компания „Домтар“, към която се беше обърнал за съдействие, напречната греда най-вероятно беше изработена от дърво, расло в централната или в южната централна част на щата Арканзас, а пръстените по него показваха, че е отсечено между осемнайсет и двайсет и четири месеца по-рано. Бях впечатлен, че тя може да определи всичко това от вида на дървения материал, но не виждах как то може да ни свърши работа.