Читать «Черните птици» онлайн - страница 50

— Кога сте чували опосум в гаража?

— По-миналата вечер — отговори Кейси.

— Откъде знаете, че е бил опосум?

— Опосумът остави визитна картичка, тате. Как иначе?

Джордан поклати глава. Не откъсвах поглед от Кейси.

— Както и да е, сега мама постоянно се грижи за нас, оправя ни дрехите и прочие — продължи Кейси. — Имам предвид, че преди беше по-добре, когато само ни караше да си напишем домашните, а след това ни гонеше по стаите, за да може да ти седи в скута.

Сведох очи към студения чай, който си бях поръчал.

— И аз мисля така, Кейс — отговорих. — Но нещата са малко сложни.

Между веждите на Джордан се появиха няколко малки бръчки и тя отново поклати глава.

— Не е лесно, но всъщност е доста просто. Мама вече не иска да бъдеш полицай, а ти не можеш да се откажеш от работата си.

Кейси схруска остатъка от царевичната пръчица.

— Имаш дарба да изтъкваш очевидното — отбеляза тя.

— Това го чу в онзи филм, който гледахме миналата седмица — отвърна Джордан. — Добрата памет не замества самостоятелното мислене.

— Ей, момичета — прекъснах ги аз. — Не е ваша работа да се тревожите за мен, нито за майка си. Ние двамата с нея трябва да се справим със ситуацията, но…

Кейси ме прекъсна на свой ред:

— Мама казва, че си изгубил центъра си или нещо подобно.

Джордан подигравателно изсумтя.

— Тя ли ти го каза? — попитах аз.

— Не на мен. На баба. Двете говореха по телефона, а аз подслушвах. Мама говореше така, сякаш става въпрос за някаква карма.

— Кармата не съществува — каза Джордан. — Става въпрос за убийство. Татко не може да остави работата си, докато има хора, които продължават да правят такива неща. Какво ще стане, ако всички полицаи спрат да ходят на работа?

— Да, тате, какво става със случая? — попита ме Кейси, която вече беше преминала на следващата страница. — Всички в училище ни питат докъде сте стигнали. Дори учителите. Като че ли аз знам нещо повече от тях.

Порциите ни пристигнаха и Кейси взе една скарида, откъсна опашката, хвърли я във водата и продължи да гледа след нея, докато една платика не се показа да я изяде. После метна скаридата в устата си. Джордан разбъркваше зелевата салата с вилицата си. Осъзнах, че и аз не съм много гладен.

Кейси преглътна.

— Някои от децата казват, че убийците били от някакъв култ. Но освен това ги чух да си говорят, че никой няма да ги хване, защото не са от плът и кръв.

Джордан презрително поклати глава, но продължи да мълчи.

— А какви са, призраци? — попитах аз.

Кейси сви рамене.

— Казват, че не са оставили никакви следи или пръстови отпечатъци. Някой дори спомена, че онази вечер са чули там цвилене на коне и тропот на ботуши. Вярно ли е?

— Кой каза това?

— И аз исках да разбера, но беше май, че някой чул брата на някого, който разправял на братовчедка си.

— Просто ми се иска да знаех малко повече за криогенното инженерство — каза Джордан, без да вдига поглед.