Читать «Черните птици» онлайн - страница 48

— А тялото? — попитах аз.

— Няма нищо за разказване, поне до момента, в който щората от екипа на съдебния лекар не ни…

Той се прокашля, преди да продължи:

-… помолиха да освободим помещението и да оставим тялото в техните способни ръце.

Това означаваше, че на мястото на вагината на Голд не е открит никакъв чужд обект — и край на хипотезата, че езикът ѝ се беше озовал там. За сметка на това в дясната ѝ ноздра бяха намерили жълто листче, неравно откъснато от бележник и смачкано на топка. Някой беше написал с молив НВ на листчето думата „глоуен“.

— „Глоуен“? — повторих аз. — Какво е това?

— Нямам представа.

Под тази дума, или поредица от букви, или каквото там представляваше, имаше поредица от цифри, които някой друг — ако се съди по почерка — беше изписал на горния лист от бележника, преди да го откъсне, и по този начин беше оставил вдлъбнатини, които можеха да се разчетат, ако се погледнат под определен ъгъл срещу светлината:

4’68 9172350

— А това? — попитах аз.

— Същият отговор — каза Уейн. — Но продължаваме да работим по въпроса.

В основата на дървото, на което беше прикована Голд, беше открита смачкана на топка кафява хартия, вероятно откъсната от книжна торба за покупки, а върху хартията бяха намерили едно косъмче от ноздра заедно с „остатъци от мукозна слуз“, които показваха, че преди това хартията е била в другата ноздра. По тази хартия нямаше никакви пръстови отпечатъци и надписи. Уейн смяташе, че убийците са искали да се подсигурят, че Голд няма да бъде открита жива на сутринта, и за всеки случай бяха запушили ноздрите ѝ със смачкана хартия.

— Но явно тя е издухала едното топче навън — обясни той.

Придърпах клавиатурата на компютъра към себе си, за да вляза в интернет, но нещо ме накара да спра. Докато гледах клавишите, тези с буквите „Г“, „О“, „Л“ и „Д“ сякаш започнаха да светят по-ярко и по-ясно, а останалите малко се размиха. Поех си дълбоко въздух и се отърсих от тази илюзия. После натраках „глоуен“ в търсачката и тя извади хотел, град и музикален фестивал в Германия, създател на колажи и инсталации, студент и още стотина други хора, места и неща, за които не можех да си представя как може да са свързани със случая. Нито в телефонния указател за бизнес клиенти, нито в този за частни лица в Тревъртън и региона на границата между трите щата имаше човек на име Глоуен, а в пътния ми атлас, отпечатан преди една година, нямаше нито един град, езеро, река или планина с това име.

В крайна сметка се отказах, като се надявах Ел Ей да се окаже права и че мозъкът ми продължава да работи зад кулисите. Накарах Уейн да изпрати копие от доклада си до началника на управлението и излязох от работа, за да взема Кейси и Джордан от училище и да ги заведа на обяд, както им бях обещал.

9

Момичетата хвърлиха раниците си в каросерията на „Бъфорд“, седнаха отпред при мен, сложиха си коланите и потеглихме. След двайсет километра седнахме на пристанището на езерото Булфрог на една маса от ковано желязо на кея и си поръчахме пържен сом и скариди. Беше ясно и хладно, а ветрецът носеше леко ухание на сенчеста вода и дим от запалени дърва някъде отдалече. Няколко от канадските гъски, които по цяла година живееха тук, минаха покрай нас на път за откритото водно пространство и оставиха дълги блестящи следи с формата на буквата „V“ по гладката повърхност след себе си.