Читать «Черните птици» онлайн - страница 49

Гледах как момичетата преговарят помежду си за обща поръчка на гарнитури, така че да могат да опитат от всичко най-вкусно. В крайна сметка се спряха на пържена бамя, зелева салата с майонеза, доматено пюре и пържени картофи и за няколко мига се почувствах най-щастливия човек на земята. Кейси, която беше започнала живота си като единствено дете, винаги беше демонстрирала повече енергия, склонност към безредие и драматизиране на нещата. Забелязваше и реагираше на всичко и се ядосваше лесно, но прощаваше също толкова лесно. Беше наследила от Джейна очите, брадичката и чувствителността, но нейната сила и творчески заряд се проявяваха по различен начин — в куража, оригиналността и умението да мисли извън шаблоните.

След нея се роди Джордан Джилиън, която се оказа нещо като антипод на Кейси и с всяка следваща година все повече се превръщаше в миниатюрна женска версия на хладнокръвния мистър Спок от телевизионния сериал „Стар Трек“, но без заострените уши — логична, съсредоточена и балансирана, лишена от всякаква склонност да се заблуждава. Ако имаше човек, който да е роден за инженер или може би за физик, това беше Джордан. Разбираше всичко, свързано с математиката и механиката, без да полага никакви усилия. Любимата ѝ природна сила беше гравитацията и направо побъркваше Джейна и Кейси, като не спираше да пуска топчета за тенис на маса, кламери и копчета, а понякога и котката от най-горния етаж на къщата право върху тях, като засичаше времето за падане с малкия си розов ръчен часовник. Освен това беше подредена и се интересуваше от екология — беше едно от онези момичета, които се тревожат за горите и следят научнопопулярните предавания.

— Мисля да си поръчам това — обяви Кейси. — „Безалкохолно ягодово дайкири“.

Тя разсеяно отметна един кичур от лицето си с жест, който толкова ми напомни на Джейна, че сърцето ми се сви.

Джордан беше отвратена от този избор.

— Пет долара за стограмов шейк — каза тя. — Гениално.

По някаква причина Кейси не отговори. Беше се загледала в един мъж с посивяла брада, кафяв гащеризон и избеляла платнена шапка с периферия в камуфлажни цветове, който мина с рибарската си лодка покрай нас през бавната зона, небрежно подпрял на кърмата въдици за платика. Кейси му помаха с ръка и той махна в отговор.

— Сериозно, как сте? — попитах ги аз.

Кейси сви рамене, а Джордан попита:

— С кое?

— Имам предвид дали спите добре, дали си пишете домашните, как е бойният дух, такива неща.

Джордан зарея поглед над водата.

— Всичко е наред.

Кейси избра една царевична пръчица от кошничката и отхапа крайчето.

— Това всъщност не е вярно, тате — каза тя. — Без теб не става. Къща, в която живеят само жени, е като някаква имитация на истински дом. Все едно е зоологическа градина, в която няма горила. Всичко е подредено и тихо и няма кой да проверява дали нощем в гаража не идват чудовища — всички се крием и се надяваме, че е било просто опосум…