Читать «Черните птици» онлайн - страница 47

Извадих термометъра за месо, открих мястото, където според Уейн беше открита монетата, изметох с ръка мъртвите листа и боклуците, за да открия голата земя, и внимателно я огледах, преди да го забия на няколко сантиметра в почвата. Изчаках, докато температурата се установи на девет градуса по Целзий, после извадих термометъра и повторих същото действие на трийсетина сантиметра северно от първото място, на приблизително същото разстояние от дървото. Почвата изглеждаше по същия начин и след няколко секунди температурата се установи на същото ниво. Прибрах термометъра, погледах дървото още малко, като си мислех за височината на вдлъбнатините по дънера, и накрая се върнах обратно в колата, която бях оставил в подножието на склона.

По-късно седях зад бюрото и изучавах дясната си ръка, като я свивах в юмрук и отново я отпусках. Уейн се показа на вратата.

— Искаш ли да чуеш с какво разполагаме досега?

Махнах му да влезе. Той се настани на стола срещу мен и извади черна папка с жълто квадратче на корицата, на което бяха разпечатани инициалите „Д. Г.“ и датата, на която беше открито тялото. Уейн отвори папката и започна да изброява фактите. Или може би беше по-добре да се каже, че започна да изброява липсващите факти.

Не беше открил никакви използваеми пръстови отпечатъци или органична материя по строителните пирони, с които бяха приковали доктор Голд на напречната греда и дървото, с изключение на нейните собствени. Пироните бяха с гладка повърхност и дължина двайсет и пет сантиметра, произведени от „ГрипИнк“, което според Уейн не ни вършеше никаква работа, защото „ГрипИнк“ беше вторият по големина производител на пирони, болтове и други закрепващи елементи в Северна Америка, а това означаваше, че пироните може да са купени от, общо взето, всеки строителен хипермаркет или железария в Съединените щати или Канада. Дърводелският чук, с който бяха забити, беше оставил няколко специфични следи от износване по главите на пироните, които вероятно можеха да се използват за идентифициране на самия инструмент, в случай че някога бъдеше открит. Макар че според Уейн не беше много мъдро да залагаме пенсията си на тази вероятност. Използваната лепенка беше произведена на едро от „ККЛ-Ко“, която снабдяваше с цели тонове от този продукт търговците на дребно в цялата страна. По нея също нямаше пръстови отпечатъци, но не беше невъзможно да се сравнят откъснатите краища, ако човекът, който я беше използвал, бъдеше заловен, преди да я използва отново. Дървото на напречната греда беше обикновен пресен чам, необработен с никакви химикали, и към този момент Уейн не можеше да ми каже нищо повече за него. Въжето беше за масова употреба, от усукани сизалови нишки с обща дебелина от половин сантиметър, внасяше се от Мексико от корпорация „Хирем“ и беше срязано с някакъв остър инструмент, например работен нож. Последният също не можеше да бъде проследен по никакъв начин.