Читать «Черните птици» онлайн - страница 41

— Какво яде това нещо?

— Надменни съпруги — отговорих аз.

— Честита кола, сърдитко — каза ми тя, даде ми бърза целувка и продължи да се занимава с цветята си.

* * *

Когато пристигнах в „Джон Бой“, Джонас седеше до прозореца и се взираше в екрана на лаптопа си. Беше с избелели джинси, маратонки и червено горнище на колежа „Сентенъри“ с навити ръкави. Пред себе си имаше отворена бутилка „Корона“, но въпреки това някак си успяваше да прилича на монах с преждевременно побелялата си късо подстригана коса и брада и кльощавата си фигура. Оставих якето си на облегалката на стола и седнах срещу него, така че да виждам бара на няколко нива, пълен с пияници и неонови реклами.

— Поръчал съм начос — каза ми той и отпи от бирата си.

— Какво пишеш?

— Утре имам изпит. Какво те мъчи, Джей Би?

— Разпъването на кръст.

Той вдигна вежди и подхвърли:

— Да не кандидатстваш за месия?

Сервитьорката ни донесе една табла с начос, сирене, пържен боб, кълцани домати, шишчета на грил, гуакамоле и лютеница, остави пред мен една „Корона“ с резен лайм в гърлото и потъна обратно в кухнята. Аз завъртях резена в гърлото на бутилката, поръсих го със сол и отпих.

— Става дума за един случай — обясних аз. — Искам да ми разкажеш какво знаеш по въпроса.

Той кимна.

— Винаги си действал по този начин: ако те изпратят да купиш един геврек, няма да се върнеш, докато не разбереш кой е измислил пшеницата. И защо. Но защо изобщо се занимаваш с разследване на случаи — сега не си ли някакъв шеф?

Той спря, докато отпие от собствената си бира, и се взря в мен изпитателно.

— Чакай малко. Познавам този поглед. Точно като онзи път, когато отвлякоха онова момиченце. Попаднал си на нещо голямо, нали?

Джонас говореше за Джой Доун Тероун, ученичката, която бяха открили мъртва зад някакъв изоставен склад преди десет години. Беше изнасилена — както преди, така и след като гърлото ѝ беше прерязано толкова дълбоко, че разрезът стигаше до гръбначния стълб. Тогава не водех разследването, а просто бях един от многото, които доброволно помагат по него, но не можех да спра да мисля за този случай и не вярвах, че става дума за обикновен сериен убиец.

Не бях сигурен защо смятам така, но ми се струваше, че е по-скоро от онези убийства, които колегата от статистиката наричаше „ЗСО“-злощастно стечение на обстоятелствата. Във всеки случай никой никога не разбра истината; така и не открихме заподозрян и не извършихме арест, но всички от „Три“ събрахме пари, за да платим за изработването на исполинския ангел, под който беше погребана жертвата в гробищния парк „Сипван“. Ако се смята и мраморният постамент, ангелът беше висок повече от три метра. Беше голям, но далеч не толкова, че да изкупи вината ни, че не бяхме успели да я предпазим. Ако не това, поне да накараме убиеца да си плати.

— Да, имам случай — потвърдих аз. — Но все още не знам колко е голям.

Джонас долови настроението ми.

— Извинявай, не исках да будя призраците от миналото. Какво мога да направя за теб?

— Можеш да започнеш с разпъването на кръст — отговорих аз. — Но не говоря за религиозната страна на нещата. Разкажи ми кой го е правил, на кого и как точно са го правили.