Читать «Черните птици» онлайн - страница 42

— Интересно, че се изрази по този начин — отбеляза той, като избърса малко пяна от горната си устна с кокалчето на левия си палец. — Защото реалното му изпълнение вероятно не е имало нищо общо с това, което се вижда по стъклописите в църквите. Но си е било гадничко. Римляните са се прочули с това, че са разпъвали хората на кръст, и заради популярността на историята с Исус Христос, но всъщност много народи са го използвали като основен метод за смъртно наказание в продължение на почти хиляда години. Вероятно първи са били персийците, около шести век преди Христа, но след това са го прилагали и египтяните, картагенците, селевкидите и дори самите евреи. Повечето от тях, включително и римляните, като цяло не са го правили със собствените си сънародници. Разпъването на кръст е било запазено за робите и завладените народи. А има и нещо още по-странно: идеята, че Исус е бил разпнат — имам предвид, на кръст, — не се появява в нито един исторически документ с доказана автентичност, преди от самото събитие да са минали един или два века.

— Тогава какво е станало?

— О, аз не се съмнявам, че не са го пуснали да си ходи — отговори Джонас. — Просто не знаем със сигурност какво точно са му направили.

Той отпи от собствената си „Корона“.

— Във всеки случай Константин забранява разпъването на кръст в Римската империя през триста трийсет и някоя година.

— От какво точно е умирала жертвата? — попитах аз.

— Въпросът е отворен — отговори Джонас. — Най-вероятните кандидати са изтощение, шок, топлинен удар, сърдечна недостатъчност. От друга страна, преди няколко години прочетох една научна статия, в която се твърдеше, че причината най-вероятно е задушаване.

— Как така?

— Когато са използвали напречна греда, ръцете са били закрепвани за нея обикновено преди да я вдигнат на мястото ѝ върху вертикалната основа — която между другото най-често е представлявала истинско дърво, — но вероятно никога не са забивали пироните през дланите. След това, независимо как е била разпъната жертвата, тежестта на тялото е започвала да тегли ръцете надолу, което е ограничавало движението на гръдния кош, докато не настъпи задушаване и в крайна сметка — смърт.

— А защо са използвали истински дървета? — попитах аз.

Джонас сви рамене.

— Най-вероятно за удобство. Кой ще се занимава да търси греда, която да е достатъчно дълга, за да се използва за вертикална основа, а след това ще я мъкне до мястото на екзекуцията, където трябва да изкопае еднометрова дупка, за да я изправи, само за да убие някакъв евреин, който създава проблеми? Много по-удобно е да се използва маслиновото дърво, което вече си е израснало там.

— Защо не са забивали пироните в дланите? — продължих да разпитвам аз.

— Защото вероятно не са можели да издържат тежестта на тялото, дори ако жертвата не се движи, а какво остава ако се бори за живота си. Римляните явно са забивали пирона между костите на предмишницата, точно над китката, а после са привързвали ръката с някакво въже, така че пиронът да не се измъкне от мястото си.