Читать «Черните птици» онлайн - страница 28

Когато разтребихме масата, Дъсти каза:

— Тази вечер ще се наложи да удържите крепостта без Рей и мен. Отиваме на каубойски танци в „Паломино“ заедно с Лиз и Доктора.

— Колко хубаво! — възкликна баба Естер. — Да си прекарате добре. Заслужили сте си го.

Дъсти и Рейчъл потеглиха и двамата с Кат се заехме с миенето на чиниите.

— Къде е „Паломино“? — попита ме тя, като притисна топлото си тяло в мен.

— В Грийнвил — отговорих по-тихо, за да не ме чуе баба Естер. — По два часа в двете посоки. Обикновено остават да пренощуват в града.

Кат се усмихна и ми подаде поредната купчина ножове, вилици и лъжици.

— Нека да ви помогна — предложи баба.

Беше намерила няколко изоставени чинийки във всекидневната и ги носеше към мивката.

— Не, госпожо — възразих аз. — Ние ще се справим за нула време. Не искаш ли малко горещ шоколад?

— Като се замисля, горещ шоколад ми звучи много добре — съгласи се тя.

Кат бързо избърса ръцете си.

— Аз ще го приготвя, госпожо Роудс. Бискит ще ми покаже къде е всичко необходимо.

Баба заяви, че е уморена, и реши да изпие горещия шоколад в стаята си.

— Лека нощ и на двамата — пожела ни тя. — И бог да ви благослови.

„Стаята“ на баба всъщност беше отделен апартамент в дъното на къщата и след като се прибереше там вечер, тя повече не излизаше. Кат я проследи с поглед, докато затваряше вратата след себе си.

— Имаш страхотно семейство, Бискит.

— Да, знам — кимнах аз. — Искаш ли една бира?

— Разрешават ли ти?

— По една-две през почивните дни, стига да е само тук. Дъсти смята, че бирата е полезна за здравето.

— А Рейчъл какво смята по този въпрос?

— Тя не пие. И не казва нищо за другите, които пият. Рейчъл смята, че човек не бива да се занимава с чуждите работи.

— И моят чичо Марти говори такива неща. Освен това ходи на сбирките на анонимните алкохолици.

Аз пак кимнах.

— Е, на мен ми се струва страхотна жена — заяви Кат.

— Вече е такава.

Отворих две бутилки „Лоун Стар“ от хладилника и ѝ подадох едната, докато отивахме към уредбата. Тя разгледа касетките и избра една.

— Джуди Колинс, супер.

Кат отпи от бирата си и огледа широкото пространство на пода, застлан с паркет и декоративни килими.

— Тази стая е създадена за танци, Бискит — отсече тя. — Мислиш ли, че баба ще има нещо против?

— Тя си сваля слуховото апаратче, когато се прибира — отговорих аз. — Мисля, че дори няма да разбере.

Сложих касетката в уредбата, после двамата навихме няколко от килимите и загасихме светлините. Кат си свали обувките, взе бирата ми и остави двете бутилки на кухненския плот. После се върна при мен и протегна ръка, а музиката изпълни стаята. Зарових лице в косата ѝ, като вдишвах уханието на кожата и летния ѝ парфюм; меките ѝ гърди леко се притискаха в моите, а бедрата ѝ плавно се полюшваха.

След още няколко парчета тя вдигна устни към моите и започна да ме целува страстно, обгърнала кръста ми с ръце. Когато най-сетне прекъснахме целувката, тя просто ми зададе въпроса, който не бях измислил как да повдигна: