Читать «Черните птици» онлайн - страница 20

— Естествено, първо видях нея — така, както е и сега. Сложих си ръкавици и проверих за пулс на сънната артерия, но беше очевидно, че няма да има. Наоколо се въртяха десетина цивилни и аз си помислих, че вече няма смисъл да проверяваме за отпечатъци от обувки, но все пак ги накарах да се отдръпнат и опънах полицейската лента. Всички следи от гуми, които успях да различа, бяха оставени от превозните средства, които се намираха там, а всички превозни средства бяха на присъстващите. Горе-долу това е, после дойдоха зубърите и костюмарите.

Очите му подскочиха надолу към цивилните ми дрехи и той се закашля смутено.

— Имам предвид…

— Няма проблеми — уверих го аз. — Облечен съм така, защото съм под прикритие. Има ли нещо друго, което искаш да споделиш?

— Ами проверих всички коли, доколкото можах, без да ги пипам, но не видях нищо.

— Какво искаше да видиш?

Той сви рамене.

— Нещо. Може би някой окървавен нож или въже, лепенка, може би чук или пирони — нещо, което да изглежда интересно.

Кимнах.

— Имаше ли някой, който предлага хипотези, говори като полицай и се опитва да се присламчи към теб?

— Не, сър.

— А някой, който да стои по-назад и да наблюдава тълпата, а не трупа? Някой притеснен, зачервен или прекалено блед?

— Не, сър. Докато гледах в колите, броях до пет и после се обръщах, за да погледна тълпата. Не забелязах нищо необичайно.

Зачудих се дали съм бил и наполовина толкова умен, когато започнах работа в полицията.

— Значи никой не е казвал нищо, което да си струва да се отбележи?

— Не, сър.

— Добре, Джейсън — казах му аз. — Знаеш ли какво ни трябва сега?

— Да, сър — отговори той. — Мисля, че да. Трябва ни чист полицейски доклад.

— Какво значи това?

— Доклад, който може да издържи в съда — отговори той. — Ще го имате до края на смяната.

— Първо има нещо друго — казах му аз. — Мисля, че съпругът на тази жена е Анди Джеймисън, от компютърната компания. Искам някой да го намери и да му съобщи. Правил ли си такова нещо?

— Да. Веднъж.

— Значи знаеш как се прави. Най-добрият момент да забележиш някаква интересна реакция е, когато ти отвори вратата и види униформата или когато му съобщаваш новината, така че внимавай. Обърни внимание дали иска да разбере точно какво се е случило, кога, къде и защо, или се опитва да те убеди, че не е тя — такива неща. Ако не прави нито едно от двете неща, сигурно той ще бъде най-вероятният ни заподозрян. Във всеки случай не се дръж така, все едно го подозираш за нещо, не се прави на свещеник и не му казвай, че разбираш как се чувства. Просто си кажи каквото имаш да му казваш и се увери, че е добре, преди да си тръгнеш.

— Добре, сър.

Харди кимна и се отправи надолу по склона към патрулката си.

Хейзън явно вече не се интересуваше какво мисля, защото не се виждаше никакъв. Огледах местопрестъплението още веднъж — както винаги, не ми се искаше да си тръгвам от страх, че може да съм пропуснал нещо. Но знаех, че Уейн и неговите хора са твърде добри в работата си, за да се притеснявам истински за това.

— Добре — свалих ръкавиците накрая и ги натъпках в джоба на якето си. — Отивам до „Три“ и започвам официално разследването. Кажи ми, ако се появи нещо ново.