Читать «Часовникаря» онлайн - страница 7

— Такива, дето отмерват времето?

— Да. Първият е бил до локвата кръв на кея. Вторият — до главата на Адамс. Сякаш извършителят е искал жертвите да виждат часовниците. И вероятно да ги чуват.

— Опиши часовниците.

— Старомодни, само това знам.

— Няма ли бомба?

Напоследък — в голямото След — всяко веществено доказателство се проверяваше за експлозиви.

— Не, няма взрив. Все пак са ги изпратили за проверка за биологично и химическо оръжие. Часовниците са от една марка. Зловещи, както ги описва един очевидец. На циферблата има прозорче, показващо фазите на луната. И в случай че не се досетим, престъпникът е оставил бележки. Отпечатани на компютър.

— Какво казва…?

Селито погледна записките си, не разчиташе на паметта си. Райм ценеше това при детектива. Селито не се отличаваше с особена досетливост, но беше упорит и изпилваше всичко.

— „На небето свети пълна Студената луна. На земята проснат е трупът. Минутите изтичат до смъртта и края на жизнения път“ — прочете детективът; погледна Райм. — Подпис: „Часовникаря“.

Райм вдигна вежди:

— Имаме две убийства и лунен мотив. — Често астрономическият мотив означава, че престъпникът смята да направи нов удар. — Запланувал е още убийства.

— Знам. Защо мислиш, че съм тук?

Райм погледна началото на писмото си до „Таймс“. Затвори програмата за текстообработка. Есето му за Преди и След трябваше да почака.

3.

8.08 ч.

Отвън се чу шум. Снегът тихо скърцаше.

Амелия Сакс спря. Погледна през прозореца в тихия бял двор. Нямаше никого.

Беше на половин час от града, сама в елегантна къща от епохата на Тюдорите, цареше мъртвешка тишина. Съвсем уместно сравнение, като се има предвид, че собственикът вече не беше между живите, а съпругата и детето му бяха изоставили това място на лоши спомени. След празниците къщата щеше да бъде продадена.

Пак изскърцване. Сакс бе градско чедо, свикнало с какафонията от звуци — зловещи и приятелски — на Манхатън. Провинциалната тишина я изнервяше.

Дали шумът беше от стъпки?

Високата червенокоса полицайка — с черно кожено яке, тъмносин пуловер и черни дънки — се ослуша внимателно за момент, като разсеяно се чешеше по главата. Пак чу изскърцване пред прозореца. Разкопча якето, за да може лесно да извади пистолета си. Приклекна и надникна навън. Не видя нищо.

Отново се зае с работата си. Седна на удобно кожено кресло и заоглежда съдържанието на огромното бюро. Задачата ѝ бе изнервяща, най-вече защото не знаеше какво да търси. Това често се случва при оглед на вторично, третично или „ен-тично“ местопрестъпление. Всъщност едва ли можеше да се нарече местопрестъпление. Тук престъпникът може би никога не беше стъпвал, не бяха открили труп, нито скрита плячка. Това просто беше рядко използваната вила на Бенджамин Крийли, който бе умрял на километри оттук и не беше посещавал мястото цяла седмица преди смъртта си.

Въпреки това трябваше да извърши огледа, и то внимателно — защото тук Амелия Сакс играеше малко по-различна роля, отколкото при съвместните разследвания с Линкълн Райм. Тя не просто извършваше огледа — тя бе водещ детектив на първото си разследване за убийство.