Читать «Часовникаря» онлайн - страница 238

Сакс, разбира се, не беше дошла при този човек, за да слуша за баща си. Бе дошла от другарска солидарност, да помогне на колега да се измъкне от безизходицата, в която бе попаднал. Не чувстваше вина за пропадането му; тя просто си вършеше работата, търсейки информацията, която ѝ трябваше.

Просто отговаряше на сигнал 10-13 — „полицай в беда“. Амелия Сакс нямаше да допусне детектив Артър Йънг да провали живота си. Ако така наречените му приятели не искаха да дружат повече с него заради ролята му за залавяне на групичката от „Сейнт Джеймс“, тя щеше да го свърже с достатъчно полицаи, които няма да странят от него: Селито, Райм, Пуласки, Фред Делрей, Роланд Бел, Нанси Симпсън, Франк Ретиг и още много други.

Сакс го разпитваше и той отговаряше — понякога с желание, понякога раздразнено, но винаги ѝ казваше нещо ново. На няколко пъти Йънг допълни чашата си с уиски, от време на време поглеждаше часовника, след това — нея, с въпросително изражение, сякаш питаше: „Ти нямаш ли друга работа?“

Тя обаче седеше спокойно на креслото, разпитваше го, дори му разказа няколко случки от своя живот. Амелия Сакс не бързаше, имаше предостатъчно свободно време.

1

Flat-iron — ютия (англ.) — Б.пр.