Читать «Часовникаря» онлайн - страница 8

Джефри Дивър

Пак изскърцване. Лед, сняг, клонче, елен, катеричка… Тя се постара да не обръща внимание на шума и продължи търсенето, което бе започнала преди няколко седмици заради един възел на парче памучно въже.

Именно това въже за простор бе сложило край на живота на петдесет и шестгодишния Бен Крийли, когото преди две седмици бяха намерили да виси от балкона на къщата си в Горен Ийстсайд. На масата било оставено предсмъртно писмо, нямаше следи от насилие.

Съпругата на Крийли обаче отказваше да приеме официалната версия за смъртта му. Тя просто не вярваше, че мъжът ѝ се е самоубил. Наистина, напоследък богатият бизнесмен и счетоводител бил потиснат, но само — според нея — защото работел до късно по някакъв много важен проект. Периодичните му избухвания били далеч от депресия, която би могла да го тласне към самоубийство. Никога не бил посещавал психиатър и не вземал успокоителни. Финансовото състояние на Крийли било стабилно. Наскоро не бил променял завещанието си и не бил сключвал нови застраховки.

Съдружникът на Крийли, Джордан Келър, беше в командировка при клиент в Питсбърг, но след кратък разговор по телефона Сакс разбра, че макар да изглеждал потиснат, покойният не бил споменавал за самоубийство.

Сакс работеше постоянно за Линкълн Райм, извършваше огледите вместо него, но искаше нещо повече от това. Отдавна настояваше пред отдела за тежки престъпления да ѝ възложат самостоятелно разследване на убийство или терористичен акт. Някой в Голямата сграда бе решил, че случаят „Крийли“ заслужава повече внимание, и така я натовариха с разследването. Извън общото мнение, че Крийли не изглеждал склонен към самоубийство обаче, Сакс нямаше доказателства за извършено престъпление. Най-неочаквано изникна улика: при аутопсията се установи, че десният палец на Крийли бил счупен при падане от колело.

С него просто не би могъл да завърже примката, за да се обеси.

Сакс го знаеше, защото пробва десетина пъти. Невъзможно бе да направи възела, без да използва палеца си. Може би Крийли бе направил клупа преди падането, седмица преди да се обеси, но в това просто нямаше логика. Кой ще държи готова примка, в случай че реши да се беси?

Тя обяви смъртта му за настъпила при съмнителни обстоятелства и откри разследване за убийство.

Случаят обаче беше труден. Основно правило при убийствата е, че ако не се разкрият през първите двайсет и четири часа, за това отиват месеци. Малкото налични улики (бутилката с алкохол, от която Крийли пил преди смъртта си, писмото и въжето) не даваха нищо. Нямаше свидетели. Полицейският доклад бе дълъг само една страничка. Детективът, работил първоначално по случая, не си беше дал много труд (което е характерно при самоубийство) и не можеше да ѝ даде повече информация.

Трудно можеше да намери следи, водещи към вероятен извършител в града, където Крийли бе живял и работил. В Манхатън не ѝ оставаше друго, освен да разпита съдружника му, Джордан Келър. Сега Сакс претърсваше един от малкото останали непроверени източници на улики — вилата, в която Крийли бе идвал твърде рядко.