Читать «Часовникаря» онлайн - страница 6

Както често ставаше между два случая, Райм бе в кисело настроение — от всички престъпници, с които се беше сблъсквал, най-лошият бе скуката.

Селито обаче работеше с криминалиста от години и не обръщаше внимание на сприхавия му нрав:

— Обадиха ми се от Голямата сграда. Началството иска вие с Амелия да се заемете. Настояват.

— О, настояват, така ли?

— Обещах да не ти казвам. Нали не обичаш да ти настояват.

— Защо не разкажеш кое е „сериозното“, Лон? Или не ми е позволено да знам?

— Къде е Амелия?

— В Уестчестър по едно разследване. Скоро трябва да се появи.

Детективът вдигна ръката си в знак да изчака, телефонът му иззвъня. Обади се, послуша за няколко секунди, като кимаше и си записваше нещо в бележника. Затвори.

— Така, ето какво имаме. Престъпникът… миналата нощ той хваща…

— Той ли? — прекъсна го Райм.

— Е, добре, де, не сме сигурни за рода на извършителя.

— Пол.

— Какво?

— „Род“ е граматически термин. В някои езици съществителните имена са от мъжки или женски род. „Пол“ е биологично понятие, различават се мъжки и женски организми.

— Благодаря за лекцията. Информацията може да ми е полезна, ако някой ден реша да участвам в телевизионно състезание. Както и да е, гой хваща някакъв нещастник и го завлича на кея на корабната работилница при сметището покрай Хъдсън. Не знаем как го е направил, но принуждава жертвата да виси на ръце над реката и започва да кълца с нож ръцете ѝ. Жертвата е издържала за известно време, както изглежда — достатъчно дълго, та на кея да се събере цяло езеро кръв. След това е паднала.

— Труп?

— Още няма. Бреговата охрана и службата за бедствия и аварии претърсват реката.

— Спомена за две убийства.

— Да. Пет минути по-късно получихме друг сигнал. От една пресечка на „Седар“ близо до „Бродуей“. Извършителят е хванал друга жертва. Един униформен е намерил мъж, завързан с тиксо и проснат по гръб. Престъпникът е закачил парче от желязна релса — с тегло около трийсет килограма — на врата му. Жертвата е трябвало да я държи вдигната, за да не премаже гърлото ѝ.

— Трийсет кила? Добре, съдейки по силата, която се изисква за такова престъпление, полът на извършителя най-вероятно е мъжки.

Том донесе кафе и сладки. Селито, който постоянно се тюхкаше за наднорменото си тегло, се нахвърли най-напред върху една курабийка от многолистно тесто. През празници забравяше за диетата си. Отхапа половината, избърса устата си и продължи:

— И така, жертвата е държала релсата вдигната. Издържал е за известно време, ама това са трийсет килограма. Накрая я е изпуснал.

— Кой е жертвата?

— Казва се Тиодор Адамс. Живее близо до Батъри Парк. Снощи сестра му е подала сигнал за изчезването му. Трябвало да вечерят заедно, но не се появил на срещата. Това име е дала. От участъка са ѝ оставили съобщение.

Линкълн Райм по принцип не обичаше неконкретизираните описания, но в случая „сериозен“ бе подходящо.

Също и „интересен“.

— Защо казваш, че методът на извършване е един и същ?

— Извършителят е оставил свой белег и на двете местопрестъпления. Часовници.