Читать «Часовникаря» онлайн - страница 58

Данс се усмихна разсеяно, когато забеляза, че е свила краката и скръстила ръцете си. Един специалист по кинесика много добре знае, какво означават тези жестове.

Миризливият шевролет хвърчеше по улиците, които ѝ изглеждаха все еднакви — тъмни сгради, в сиво и мрачно кафяво, осветени от неонови реклами: „Банкомат“, „Кафене“, „Пирони по 9,95$“. Толкова различно изглеждаше от полуостров Монтерей, изпъстрен с борови, дъбови и евкалиптови горички, с пясъчни ивици, където тук-там стърчат кактуси.

Напредваха бавно. Градчето, където тя живееше, Пасифик Гроув, бе във викториански тил и се намираше на около 200 километра от Сан Франциско. Населен с около 30 000 жители, разположен между шикозния Кармел и работническия Монтерей и известен от Стайнбековия роман „Канъри Роу“, Пасифик Гроув можеше да се пресече от край до край за времето, за което таксито изминаваше разстоянието между осем пресечки.

Все пак Кейтрин обичаше жизнеността на Ню Йорк. И майката в нея се питаше как ли биха се почувствали тук децата ѝ.

Маги щеше да се прехласне. Данс бе сигурна в това. Представи си как десетгодишната ѝ дъщеричка седи насред „Таймс Скуеър“, как върти главата си на всички посоки, от което косата ѝ се развява, как възхитено разглежда рекламни табла, минувачи, амбулантни търговци, коли, киното на „Бродуей“.

Ами Уес? Той беше различен. Дванайсетгодишен, тежко бе приел смъртта на баща си. Постепенно обаче възвърна жизнерадостността и самоувереността си. Най-накрая — само преди няколко месеца — Данс се почувства спокойна да го остави при баба му и дядо му, за да отиде в Мексико за случая с екстрадирането на похитителя, първото ѝ задгранично пътуване след смъртта на Бил. Уес се справяше добре дори когато тя замина за семинара в Ню Йорк, за който колегите ѝ от местната полиция я канеха от година.

Слабичкото, хубаво момче с къдрава коса и зелени очи като майка си все още бе мрачно и разсеяно. И вечно намусено.

Типично поведение, бе обяснила психоложката.

Със задружни усилия бяха успели да отслабят този скрит гняв. Кейтрин обаче смяташе, че на Уес му трябва още малко време, преди да бъде съвсем готов за хаоса в Ню Йорк. Макар че това можеше да е и стъпка напред. Когато се прибере у дома, тя щеше да го попита дали иска да дойде тук. Данс не споделяше схващането на родителите си, че човек разбира мислите на децата си само с магия. Можеше просто да ги попиташ.

Да, така реши Данс — ако Уес се чувства добре, да го доведе догодина, точно преди Коледа. За израсналата в Бостън Кейтрин единственият недостатък на Калифорния бе това, че нямаше сезони. Климатът беше прекрасен — но през зимната ваканция човек започваше да си мечтае за малко пощипване на студа по носа, за снежна виелица, пламтящи цепеници в камината и заскрежени прозорци, докато слуша коледни песнички.