Читать «Часовникаря» онлайн - страница 56

— Никога не съм правил такова нещо, но ще се пробвам.

Той се подвоуми, погледна формуляра, пое си дълбоко въздух и слезе.

След като Пуласки тръгна, Сакс се обади в отдел „Тежки престъпления“ и във ФБР и Бюрото по наркотиците, за да провери дали в участък 118 има преждевременно прекъснати разследвания за наркотици при съмнителни обстоятелства. Никой не беше чувал нищо такова, но статистиката показваше, че въпреки блестящото им представяне на другите фронтове, местните полицаи водят твърде малко разследвания на организираната престъпност. Това означаваше, че детективите вероятно защитаваха местните банди. От ФБР ѝ казаха, че една традиционна мафиотска групировка напоследък се опитва да се установи в Ийст Вилидж, след като в района вече се извършва активна строителна дейност и има добри възможности за рекет на строителните и ремонтните фирми.

Сакс телефонира на един приятел, началник на отряд за борба с организираната престъпност в централен Манхатън. Той ѝ съобщи, че в Ийст Вилидж има две главни банди, които владеели цялата търговия с хероин и кокаин и нямало да се поколебаят да убият свидетел, както и всеки, който се опитва да ги лъже или не си плаща навреме.

Представянето на убийство като самоубийство обаче не било в техен стил. По-скоро щели да му пръснат набързо главата на улицата и да отидат в някой бар да се почерпят.

Не след дълго Пуласки се върна с типичните за него обемни записки. „Този момък записва всичко…“ — помисли си Сакс.

— Как мина?

Пуласки трудно сдържа самодоволството си:

— Ами, добре, струва ми се.

— Откри ли нещо интересно?

Той сви рамене:

— Сержантът на пропуска се опита да ме спре, но аз го погледнах ей така… „Какъв си ти, че да ме спираш, бе?

Искаш ли да се обадя на началството да има кажа, че не могат да получат необходимите данни заради теб?“ Той веднага омекна. Изненадващо.

— Браво.

Сакс чукна юмрука си в неговия. Личеше си колко е доволен младият полицай от представянето си.

Потеглиха и излязоха от Ийст Вилидж. Когато сметна, че са се отдалечили достатъчно от участъка, Сакс спря встрани от пътя и започна да сравнява двете колони с цифри.

След десет минути вече имаха резултат. Ведомостта на участъка и данните на прокуратурата почти съвпадаха. За една година бяха изчезнали само около двеста грама хероин и около 100 кокаин.

— Документите не изглеждаха подправени — отбеляза Пуласки. — Реших, че е хубаво да потърся и такива следи.

— Добре си се сетил. Не бях помислила за това.

Значи един от мотивите — че клиентите на „Сейнт Джеймс“ и Крийли са продавали наркотици, откраднати от хранилището за веществени доказателства на участък 118 — отпадаше. Липсващото количество беше незначително. Можеше да се е разсипало при невнимателно боравене с иззетия наркотик или грешки при записа.

Все пак това не изключваше възможността да има незаконно отклоняване на иззета дрога, ако това ставаше още преди картотекирането. А може би самият Крийли е бил доставчик.

Първата задача под прикритие на Пуласки отговори на един въпрос, но много други оставаха.

— Добре, Рей, да даваме по плана. Кажи сега кого си избираш — барманката или бизнесмена?