Читать «Часовникаря» онлайн - страница 55
Джефри Дивър
— Качвала съм до триста.
— Уха!
— Харесваш ли коли?
— Повече си падам по мотори, да знаеш. В гимназията с брат се разкарвахме с два.
— Еднакви ли?
— Кои?
— Моторите.
— А, защото сме близнаци ли имаш предвид? Не, не сме правили такива неща. Да се обличаме еднакво и така нататък. Мама ни караше, но ние упорствахме. Сега ни се присмива, разбира се — заради униформите. Както и да е, карахме мотори. Не сме имали възможност да отидем в магазина и да си купим, каквото ни харесва, разбира се, две еднакви хонди 850 или нещо подобно. Вземахме каквото намерим от втора и трета ръка. — Рей се усмихна лукаво. — Една нощ, когато Тони спеше, се промъкнах в гаража и размених двигателите. Така и не се усети.
— Още ли караш мотор?
— Бог те кара да избираш: деца или мотоциклет. Няколко дни, след като Джени роди, един късметлия от Куинс се сдоби с много хубав „Мото Гуци“ на добра цена. — Пак се усмихна. — С много специален двигател.
Сакс се разсмя. След това му обясни какво трябва да правят. Искаше да провери няколко следи: втората барманка в „Сейнт Джеймс“, Гърт, скоро щеше да се появи на работа и Сакс искаше да поговори с нея. Искаше също така да разпита партньора на Крийли, Джордан Келър, който скоро щеше да се върне у дома си от командировка в Питсбърг.
Но преди това имаше още една задача:
— Какво мислиш за работата под прикритие?
— Ами, мисля, че ще се справя.
— Неколцина от момчетата в бара ме загледаха, затова сега трябва да отидеш ти. Няма да носиш микрофони или други такива. В случая ни трябва само информация, не доказателства.
— Какво да правя?
— Погледни в куфарчето ми. На задната седалка.
Тя бързо смени скоростите, рязко зави и отново изправи волана на мощната кола. Пуласки вдигна куфарчето ѝ от пода.
— Взех го.
— Виж формулярите най-отгоре.
Той кимна и ги извади. Заглавието бе „Контрол на опасни веществени доказателства“. Имаше приложен циркуляр, описващ нова процедура за периодични проверки на опасни предмети, иззети като веществени доказателства — оръжия, химикали — за да се контролира правилното им съхранение.
— Не бях чувал за такова нещо.
— Защото аз го измислих.
— Ясно.
Тя обясни, че целта е да му даде повод да проникне в участък 118 и да сравни ведомостите за съхраняващи се там веществени доказателства със самите доказателства.
— Ще им кажеш, че проверяваш как се съхраняват веществените доказателства, но искам от теб да прегледаш картотеката за иззети наркотици през последната година. Запиши имената на престъпниците, датите, количествата и данните за извършените арести. Ще сравним данните с документацията на прокуратурата по същите случаи.
Пуласки кимна:
— Така ще разберем дали има изчезнали наркотици между датата на картотекиране и влизането в съда… Добра идея.
— Да се надяваме. Може никога да не узнаем кой ги е взел, но за начало е добре. Хайде, отивай да си поиграеш на шпионин.
Тя спря на няколко пресечки от участък 118, сред мизерни постройки в Ийст Вилидж. Сакс го погледна пак:
— Спокоен ли си?