Читать «Часовникаря» онлайн - страница 53

— Не. И барманката твърди, че никога не ги е виждала да носят наркотици.

— Има ли някакви доказателства, че полицаите са замесени в смъртта на Крийли? — попита Уолас.

— О, не. Дори не намеквам за такова нещо. Версията ми е, че ако изобщо има замесени полицаи, ролята им е била само да свържат Крийли с някоя банда. Получили са процент от сделката. А може би Крийли е бил пласьорът. Във всеки случай, вероятно е станал твърде алчен или е настъпил някого, който го е изкарал от играта.

— Богат бизнесмен да търгува с наркотици?

— Може би така е спечелил част от състоянието си.

— Бил ли е арестуван в миналото?

— Крийли ли? Не. Телефонирах на жена му. Никога не го е виждала да взема наркотици. Много наркомани обаче успяват да държат пристрастеността си в тайна. Особено пласьорите, ако самите те не вземат дрога.

Инспекторката сви рамене:

— Разбира се, може да е фалшива тревога. Може би Крийли просто е срещнал някой познат в „Сейнт Джеймс“. Споменахте, че е спорил с някого вечерта, преди да умре.

— Така ми казаха.

— Може би просто някоя от сделките му не е вървяла добре. Може да няма връзка с участъка.

Сако кимна енергично:

— Точно така. Може би е просто съвпадение, че в „Сейнт Джеймс“ се събират полицаи… Може Крийли да е бил убит заради невърнати заеми или защото е видял нещо, което не е трябвало.

Уолас се изпъна и погледна през прозореца към ясното синьо небе.

— Предвид смъртния случай, мисля, че трябва да се действа бързо. Информирайте вътрешния отдел.

Отдел „Вътрешно разследване“ разкрива престъпления, извършени от полицаи, но Сакс не искаше той да се намесва. Тя водеше разследването. Не искаше да ѝ го отнемат.

Флеърти отново докосна писалката, но явно се отказа да си играе с нея. Мъжете могат да си позволят всякакви нервни тикове; жените — не, поне не на това ниво. С пръстите си, носещи безупречен маникюр, Флеърти остави писалката в горното си чекмедже.

— Не, няма да замесваме вътрешния — обяви.

— Защо не? — пожела да узнае Уолас.

Инспекторката поклати глава:

— Твърде близки са до полицаите от Сто и осемнайсети. Ще се разчуе.

Уолас бавно кимна:

— Щом мислите, че така е по-добре…

— Така мисля.

Но радостта на Сакс, че вътрешният отдел няма да се намеси в случая, не продължи дълго, защото Флеърти добави:

— Ще намеря на кого да поверя разследването. Някоя по-висша инстанция.

Сакс се подвоуми само за минута:

— Искам аз да продължа разследването, госпожо инспектор.

— Вие нямате опит — възрази Флеърти. — Не сте работили по вътрешно разследване. — Значи инспекторката също бе направила проучвания. — Това са по-особени случаи.

— Знам, но мисля, че ще се справя.

„Аз съм тази, която доведе случая до този етап. Това е първото ми разследване на убийство. Проклета да съм, ако позволя да ми го отнемат.“

— Това не е само анализ на улики.

— Аз съм водещ детектив в разследването на смъртта на Крийли — спокойно обяви Сакс. — Не съм прост анализатор на улики.

Инспекторката продължи, сякаш не я е чула:

— Добре. Ако обичате, донесете ми всички материали по случая. Всичко, което имате.

Сакс се наведе напред, нервно заби нокътя на показалеца си в кожичката на палеца. Какво трябваше да направи, за да си запази разследването?