Читать «Часовникаря» онлайн - страница 26

— Кога е открит трупът?

— Около седем тази сутрин.

— Така, жертвата в уличката е била мъртва поне от единайсет часа. Последната врата се заключва в десет. Значи убийството е било извършено между десет и петнайсет и единайсет. Какво е положението с паркираните коли?

— Записах регистрационните номера на всяка кола в радиус от две пресечки наоколо — обяви Пуласки и извади огромен тефтер.

— Какво е това, по дяволите?

— Записал съм подробности за всяка отделна кола. Реших, че може да помогне. Сещате се — къде е била паркирана, дали има нещо подозрително. Предмети на задната седалка.

— Чиста загуба на време. Трябват ни само номерата, за да проверим собствениците — обяви Райм. — Не ни интересува на кого са му изгнили броните, изтъркани гумите или има лула за пушене на хашиш на задното стъкло… Направи ли?

— Какво?

— Проверка на номерата?

— Още не.

Купър направи проверката на компютъра. Никой от собствениците на колите не беше обявен за издирване. По нареждане на Райм той провери и дали в района на убийството са били издадени глоби за неправилно паркиране. Нямаше.

— Добре… Мел, провери името на жертвата. Полицейско досие, нещо друго.

Адамс нямаше проблеми със закона и Пуласки разказа, че според сестра му не е имал врагове и връзки, които биха дали мотив за убийството му.

— Защо е убил тези хора? — заразмишлява на глас Райм. — Дали ги е избрал случайно… Знам, че Делрей разследва финансови злоупотреби, но това е важно. Обадете му се да провери Адамс. Дали ФБР има нещо за него.

Селито телефонира в централата на ФБР. Делрей беше кисел, защото бил затънал в „шибано блато“ от финансови злоупотреби. Все пак успя да провери във федералните картотеки и списъка на текущите разследвания. Името на Тиодор Адамс не се срещаше никъде.

— Добре — обяви Райм. — Докато не открием нещо, ще приемем, че жертвите са избрани случайно от убиец психопат. — Присви очи и се вгледа в кашоните. — Къде са часовниците, по дяволите?

Обадиха се в отдела за борба с тероризма и научиха, че часовниците са проверени за биологично и химическо оръжие и вече са изпратени за дома на Райм.

Банкнотите, които Сакс бе намерила защипани със златна щипка, изглеждаха наскоро изтеглени от банкомат. По тях нямаше отпечатъци, но Купър откри няколко добри върху щипката. Провери ги в АСИПО, Автоматизираната система за идентификация на пръстови отпечатъци към ФБР, но без резултат.

Малкото отпечатъци върху банкнотите в джоба на Адамс също не показаха съвпадение, а серийните номера показаха, че парите не са маркирани за проследяване от финансовото министерство.

— Пясъкът — нареди Райм, имайки предвид разсипаните частици по земята, които са били пометени.

— Обикновен — провикна се Купър, без да вдига очи от микроскопа. — Като този, който се използва на детските площадки, но без примеси. Предполагам, че го е купил от някой склад за строителни материали.

— На кея няма пясък, така ли?

— Не.

— Ами по крепежа?

— Кое?

— По релсата, с която е премазал врата на жертвата. Това е крепежна греда.

Райм обясни, че е изучавал строителните материали, използвани в града, понеже един от разпространените начини за отърваване от трупове било да се изхвърлят в бетона на строителни обекти. Купър и Селито измериха теглото на релсата — 36 килограма — и я качиха върху лабораторната маса. Беше дълга около метър и половина, широка около три и висока — осем. Имаше дупки в двата края.