Читать «Часовникаря» онлайн - страница 27

— Използват се в корабостроенето, при тежки машини, кранове, антени и мостове.

— Това е най-тежкото оръжие на убийство, което съм виждал — отбеляза Купър.

— По-голямо от шевролет „Събърбан“? Едва ли — уточни Линкълн Райм, винаги верен на прецизността.

Намекваше за един случай отпреди няколко месеца, при който разгневена съпруга бе прегазила неверния си мъж на Трето авеню.

— О, онова ли… „Онзи развратен мерзавец!“ — изписка Купър, имитирайки истеричен женски глас.

Провери релсата за отпечатъци и не намери. Остърга няколко люспици от метала.

— Вероятно е желязна. Виждам следи от окисление.

Анализира пробата и се оказа, че е прав.

— Няма ли маркировка на производителя?

— Не.

Райм се намръщи:

— Това е проблем. В града има поне петдесет възможни източника. В момента ремонтират моста „Куинсбъро“. Те имат добро снабдяване. Да ги проверим. — Обърна се към Пуласки: — Обади се на строителите в „Куинсбъро“ и попитай какви метални греди използват и дали не са установили липси.

Новобранецът кимна и бързо извади мобилния си телефон.

Купър анализираше ситния пясък, който Сакс бе събрала от местопрестъплението. Погледна компютърния екран и обяви:

— Имаме резултат. Талиев сулфат.

— Какво е това? — попита Селито.

— Отрова за мишки — обясни Райм.

Навремето бе изучавал често използваните отрови, които обикновено са по-полезни на криминалистите в разследванията, отколкото като средство за умъртвяване на жертвата.

— Забранен е в страната, но понякога се намира в кварталите на чужди емигранти. Колко е концентриран?

— Много.

— Потърси сведения за случаи на конфискуване или оплаквания от такава отрова в района.

Купър изпрати електронно писмо до федералните и местните организации за защита на околната среда.

— Да погледнем тиксото — подкани го Райм.

Лаборантът взе парчетата лъскаво сиво тиксо, с което са били вързани ръцете и краката на жертвата и е била запушена устата ѝ. Обяви, че е обикновено и се продава в големи количества в магазини за домашни потреби, дрогерии и смесени магазини в цялата страна. По лепливата му страна се бяха задържали много малко микроследи, само няколко частички сол за посипване на заледените улици, подобна на пробите, събрани от Сакс в околността. Имаше и песъчинки от солта, с която Часовникаря бе посипал земята, за да заличи следите си.

Разочарован от липсата на конкретни следи, Райм погледна снимките от трупа на Адамс, направени от Сакс. Приближи се с количката към работната маса и се взря в компютърния монитор.

Погледни ръбовете на тиксото.

— Интересно — измърмори Купър, като се вгледа в цифровите снимки.

Изненадващото беше, че тиксото бе изрязано изключително точно и залепено много прецизно. Обикновено престъпниците просто го откъсваха, много често със зъби (при което оставяха слюнка, носеща следи от ДНК), и го омотаваха набързо около китките, глезените и устата. Тиксото, използвано от Часовникаря обаче, бе отрязано гладко с остър предмет. Парчетата бяха с еднаква дължина. Дали специално ги е мерил?