Читать «Часовникаря» онлайн - страница 28

Рей Пуласки затвори телефона си и обяви:

Не държат точна сметка за изразходваните материали на строежа.

Райм не беше очаквал лесни отговори.

— Да видим въжето, с което е била вързана релсата.

Купър го погледна под микроскоп, провери в няколко електронни картотеки. Накрая поклати глава:

Най-обикновено.

Райм кимна към няколкото празни бели дъски в единия край на стаята:

— Да започнем с профила на извършителя. Ти, Рей, имаш ли хубав почерк?

— Достатъчно е четлив.

— Става. Пиши.

При всяко разследване Райм съставяше профил на извършителя и престъплението, в който описваше всички открити улики. За него бялата дъска бе като кристална топка, предсказваща бъдещето. Можеше с часове да се взира в буквите, снимките и схемите, опитвайки се да разбере къде се крие извършителят, къде планира следващия си удар. Съзерцаването на бялата дъска беше медитация за Линкълн Райм.

— Ще използваме името, което той толкова услужливо ни е оставил. Часовникаря.

Докато Пуласки пишеше под диктовката на Райм, Купър взе епруветка с малка проба от нещо, приличащо на пръст. Погледна я на микроскопа. Започна от най-малкото увеличение. (Някои по-неопитни лаборанти започваха веднага от най-голямото, при което виждаха интересни абстрактни образи, но с твърде малко значение за криминалистиката.)

— Прилича на обикновена пръст. Ще видя какво друго съдържа.

Той подготви проба за хроматографския апарат, комбиниран със спектрометър, сложна машина, която разделя и определяше различните вещества, съдържащи се в пробите.

След като получи резултата, Купър погледна монитора и обяви:

— Така, има мазнина, азот, урея, хлор… и белтъчни вещества. Я да видим… — След малко на екрана се появи допълнителна информация. — Рибни протеини.

— Може би извършителят работи в рибен ресторант — предположи Пуласки. — Или на рибния пазар на улица „Фълтън“.

Райм обичаше младежкия ентусиазъм, но понякога новаците просто трябваше да си мълчат.

— Чувал ли си израза: „Преди да заговоря, искам да ви кажа нещо“? Някои политици го използват.

— Ами… Май да.

— Звучи малко странно, защото щом го казваш, значи вече си започнал да говориш, нали?

Пуласки вдигна вежди.

— Искам да кажа, че преди да започнеш с анализирането на уликите, трябва да направиш нещо друго.

— Какво е то?

— Да се поинтересуваш откъде са събрани уликите. Откъде Сакс е събрала пръстта, съдържаща рибешки протеин?

Пуласки погледна етикета на епруветката.

— О.

— Къде е „о“?

— От якето на жертвата.

— Е, тогава, за кого можем да съдим по тази улика?

— За жертвата, не за престъпника.

— Точно така! Полезно ли е да знаем, че пробата е взета от якето на жертвата? Кой знае? Бъдещето ще покаже. Най-важното обаче е това, че няма да изпратим хората си по всички рибни ресторанти из града. Съгласен ли си с аргументите ми, Рей?

— Да, напълно.

— Радвам се. Запиши рибешката пръст в профила за жертвата и да продължаваме. — Райм погледна към таблицата. — Кога ще получим доклада от патоанатома?