Читать «Часовникаря» онлайн - страница 24

Райм често си сътрудничеше и с един агент от ФБР — Фред Делрей, известен с успешните си антитерористични акции и работата си под прикритие. Убийствата от този род не са федерално престъпление, но Делрей често помагаше на Селито и Райм с ресурсите на Бюрото. В момента обаче федералните разследваха няколко случаи на крупни фирмени измами и Делрей работеше по един от тях.

Затова присъствието на Бейкър — да не говорим за влиянието му в Голямата сграда — бе добре дошло. Лейтенантът затвори телефона и обясни, че Сакс е заловила съмнителен субект на местопрестъплението и сега го разпитва, макар че не бил много разговорлив.

Селито седеше до Мел Купър, строен лаборант по криминалистика с телосложение на танцьор. Райм използваше само него в такива разследвания. Купър страдаше заради професионализма си — можеха да го извикат по всяко време, за да анализира уликите в някое разследване. Когато Райм му телефонира тази сутрин, той се подвоуми за момент, спомена, че планирал да заведе приятелката и майка си във Флорида за почивните дни.

Райм отговори:

— Тъкмо ще си по-мотивиран да свършим по-рано.

— Идвам след половин час — измърмори Купър.

Сега, вече с ръкавици, седеше при лабораторната маса и чакаше уликите, като подхвърляше бисквитки на свития в ъгъла Джаксън.

— Внимавай да няма замърсяване с кучешки косми — недоволно измърмори Райм.

— Много е сладък — отбеляза Купър и смени ръкавиците.

„Сладък“ не беше обичайна дума в речника на Линкълн Райм.

Отвън се позвъни и след няколко секунди Том въведе един полицай, бутащ количка с уликите от двата огледа на Сакс.

„Крайно време беше…“ — помисли си Райм.

Бейкър и Купър излязоха и след малко домъкнаха тежка метална греда, увита с найлон.

Оръжието на убийство от едното местопрестъпление.

Полицаят подаде на Купър картончетата за съхранение на уликите и той ги подписа. Райм сякаш не ги забелязваше. Вниманието му вече бе съсредоточено върху уликите. Заради тези моменти живееше. След злополуката страстта (пристрастеността) му към тази игра, разкриването на престъпници, не намаля, а тя се играеше с улики от местопрестъпления.

Изпитваше възбуда и нетърпение.

Също и вина.

Защото, за да изпита това удоволствие, някой друг бе претърпял жестока загуба: жертвата от кея, Тиодор Адамс, близките и приятелите им. О, съчувстваше им, разбира се, но успяваше да не мисли за чуждата мъка, някак си се абстрахираше от нея. Някои го наричаха студен, безчувствен и може би бяха прави. Но за да върши добре работата си в някоя област, човек трябва да притежава определени черти. Острият ум на Райм, упорството и безкомпромисността му просто вървяха в комплект с емоционалната дистанцираност, характерна за най-способните криминалисти.

Докато се взираше в кутиите, дойде и Рей Пуласки. Райм се беше запознал с него още през първите месеци на младежа в полицията. Макар че това беше преди година и Пуласки имаше семейство с две деца, криминалистът не можеше да спре да мисли за него като за „новобранеца“. Човек не може да избяга от прякора си.