Читать «Часовникаря» онлайн - страница 25

Джефри Дивър

Райм обяви:

— Знам, че Амелия е задържала някого, но ако не е извършителят, не искам да губим време. Нека приемем, че не е той. — Обърна се към Пуласки. — Опиши ми обстановката на местопрестъплението. Първо на кея.

— Добре — смутено започна младежът. — Кеят е разположен на река Хъдсън близо до Двайсет и втора улица. Навлиза на петнайсет метра в реката и е висок шест метра над водната повърхност. Убийството…

— Откриха ли трупа?

— Мисля, че не.

— Значи предполагаемото убийство.

— Да. Точно така. Предполагаемото убийство е било извършено на края на кея, тоест на западния край, между шест часа снощи и шест часа тази сутрин. През този период кеят е бил затворен.

Имаше много малко улики: само нокътя, вероятно мъжки, и кръвта, която Мел определи като човешка с група АВ положителна — което означава, че и двата антигена А и В са налице в кръвната плазма, а няма анти-А и анти-В антитела. Купър откри още един кръвен белтък — Rh, или резус-фактор. Комбинацията от група АВ и положителен резус-фактор е една от редките кръвни групи, срещаща се само при три процента от хората. Процентът на кръвните клетки показваше, че жертвата е мъж.

Освен това стигнаха до заключението, че жертвата е по-възрастен човек поради наличието на антикоагуланти в кръвта, вещества, забавящи съсирването.

Нямаше пръстови отпечатъци, микроулики, следи от обувки или от гуми.

Сакс бе взела парче от телената ограда. Купър анализира пререзите и установи, че извършителят е използвал обикновени клещи за рязане на тел. Ако намерят инструмента, можеха да сравнят следите от челюстите, но иначе нямаше начин да го открият само по пререзите.

Райм погледна снимките от местопрестъплението, най-вече начина, по който кръвта се беше разляла върху кея. Предположи, че жертвата е висяла от ръба, изправена на нивото на гърдите, с раздалечени една от друга ръце. Следите то нокти показваха, че в крайна сметка се е изпуснала и е паднала във водата. Райм се почуди колко дълго е издържала.

— Разкажи ми за следващото местопрестъпление.

Пуласки отговори:

— Убийството е било извършено в пресечка на улица „Седар“, близо до „Бродуей“. Навътре е задънена. Широка е пет метра и е дълга трийсет и пет. Настилката е павета.

Райм си спомни, че трупът е бил на пет метра от началото на уличката.

— Кога е настъпила смъртта?

— Поне единайсет часа, преди трупът да бъде намерен. Бил е замръзнал и точният момент на настъпване на смъртта трудно може да се определи.

Младият полицай използваше твърде много клишета.

— Амелия ми каза за някаква сервизна врата и аварийни изходи в уличката. Някой сети ли се да попита в колко часа вечер ги заключват?

— В три сгради има магазини. Двете заключват задните си врати в осем и половина, другата — в десет. Има една административна сграда, която се заключва в шест. В десет часа минават да съберат боклука.