Читать «Часовникаря» онлайн - страница 23

— Детектив пет осем осем пет. Преследваме заподозрян в убийството на „Седар“. Бяга на запад по улицата към „Бродуей“. Искам подкрепление.

— Прието, пет осем осем пет. Веднага ще изпратим коли.

Няколко патрулни коли сигнализираха, че са в района и веднага тръгват към мястото.

Когато наближиха Батъри Парк, беглецът изведнъж спря, почти се препъна. Огледа се и видя входа на метрото.

„О, не, само не там“ — помисли си Сакс. Имаше твърде много хора.

Не, не…

Заподозреният хвърли един поглед към тях и се втурна надолу по стълбите.

Сакс спря, извика на Пуласки:

— Тичай след него. — Пое си дълбоко въздух. — Ако е въоръжен, внимавай кой е около него, преди да стреляш. По-добре да се изплъзне, отколкото да убиеш някого по невнимание.

Новобранецът кимна. Сакс знаеше, че никога не е участвал в престрелка.

— А ти къде…

— Тичай! — изкрещя му тя.

Младежът си пое въздух и пак хукна. Сакс изтича до входа на метростанцията. Пуласки тичаше надолу, вземаше по няколко стъпала наведнъж. Тя пресече улицата и изтича на десетина метра по нея. Извади пистолета си и се скри зад една будка за вестници.

Отброи… четири… три… две…

Едно.

Показа се иззад будката и се обърна към изхода на метрото точно когато заподозреният изскочи на улицата. Насочи пистолета към него.

— Стой!

Минувачите се разбягаха, някои залегнаха. По лицето на заподозрения се изписа само разочарование, вероятно от това, че номерът му не е минал. Сакс се беше досетила, че ще постъпи така. Престорената изненада, когато видя входа на метрото, ѝ подсказа, че през цялото време е замислял този ход. Той вяло вдигна ръцете си.

— Легни, по очи.

— Хайде, стига. Само…

— Веднага! — изкрещя тя.

Той погледна пистолета и се подчини. Задъхана, със силни болки в ставите, тя коленичи и му сложи белезници. Заподозреният присви очи. Не ѝ дремеше, дори да го болеше.

* * *

— Хванали са заподозрян.

Линкълн Райм научи новината от полицай Денис Бейкър — хубав, енергичен мъж около четирийсетте. Той беше главен лейтенант в „Тежки престъпления“, отдела на Селито, и бе натоварен лично от кмета да се погрижи Часовникаря да бъде заловен колкото се може по-скоро. Именно по негово настояване Райм и Сакс бяха привлечени по случая.

Райм вдигна вежди. Заподозрян ли? Сигурно имаше някаква връзка със спешното обаждане на Сакс преди няколко минути и справката за обувките. По различни причини престъпниците често се връщат на местопрестъплението и Райм се почуди дали Сакс е заловила убиеца.

Бейкър отново вдигна мобилния си телефон, заслуша се, кимна няколко пъти. Лейтенантът имаше онова съсредоточено, сериозно изражение, характерно за най-способните началници.

— Хубаво е да е при теб — бе казал за него Селито.

— Добре, но има ли навик да се меси? — поинтересувал се беше Райм.

— Не съм забелязал.

— Какво означава това?

— Иска да се отчете с успешно разследване и смята, че ти ще му го осигуриш. Ще ти даде всякаква свобода и ще съдейства с каквото може.

Това беше добре, защото не им достигаха хора. С тях обикновено работеше и друг детектив от нюйоркската полиция, Роланд Бел, преселник от южните щати. Беше винаги във весело настроение — за разлика от Райм — но също като него работеше систематично и внимателно. В момента обаче Бел бе в отпуск с децата си в Северна Каролина при приятелката си, шериф в едно градче в Щата на катранените хълмове.