Читать «Хладна кожа» онлайн - страница 57

— И после? — поинтересува се срамежливо Батис.

— Приятелите на младежа го чакали в неговата дневна.

— А сега нека ви разкажа една немска история! — изрева Батис. — Живяло едно време бедно момче в къщата на един селянин. Криело се по дърветата и под мебелите и когато се покажело, получавало плесници. Край на историята.

— Нуждая се от вас. Трябва някой да задейства бутилката с въздух и да вдигне касите с експлозиви. Сам не мога да го направя.

До този момент ме бе слушал с търпението, с което се отнасяме към недъгавите си деца или с много изкуфели старци, но тъй като аз настоявах с аргументите си, той ми обърна гръб.

— Почакайте — възкликнах и го хванах за ръкава.

Освободи се неочаквано рязко, изрече две ругатни на немски, които Гьоте никога не би включил в творбите си, и си тръгна, като си мърмореше под мустак. Последвах го на разстояние. Когато стигна фара, се зае да работи по вратата. Поправяше повредените части, игнорирайки моето присъствие.

— Но това само ще забави края, няма да го предотврати. Спомнете си своите рокади, Батис — казвах му аз, — без защитата на топа, царят е нищо. — И почти на ухото, в изповеден стил: — Сто мъртви. Двеста, триста разкъсани от бомба чудовища. Урок, който няма да забравят и който ще ни спаси живота. От вас зависи.

Би обърнал повече внимание на бръмчаща муха. Така или иначе, бях му изложил аргументите си. И ми се стори препоръчително да му дам време да ги осмисли. Естествено, осъзнавах безумието, което си бях наумил. Но останалите възможности бяха още по-мрачни. Да отплавам с лодка? Накъде? Да издържа? Докога? Каф имаше гледната точка на фанатичния, тъп борец. Аз, от своя страна, изпитвах отчаянието на играча, залагащ последната си монета в казиното: за нищо няма да му послужи, ако я спести.

Натоварих няколко инструмента, чаршафи, сковани от студа, буркани с катран и празни чували. Исках да отида до лодката, която Батис спомена, да видя в какво състояние е и ако има нужда, да я накалафатя. После щях да отскоча до къщата на метеоролога за още пирони и най-вече панти. Щяха да ни бъдат от полза на фара. Носех голям товар и когато тръгвах, срещнах любимката. Прехвърлих й част от товара и като я блъснах доста нелюбезно, я насочих по нов път.

Лодката действително се намираше там, където беше посочил Батис. Малко, съвсем дискретно заливче, прикрито от дървета и гъсталаци мъх, вкопчили се в дървото като същинска кожна болест. Вътрешността на лодката представляваше вир. Но един бегъл преглед ми показа, че водата се бе събрала повече от дъждовете, отколкото от просмукване. Мъхът с плитките си корени бе предотвратил гниенето на дървото, предпазвайки лодката като пласт асфалт. С лекота я изпразних от събралата се вода и изстъргах растителния пласт.

И така, разполагах с всичко необходимо за авантюрата. Да ме придружи Батис, да приеме едно смело самоубийство, това беше последното препятствие. Аз вече бях взел своето решение. Тук ме обхвана необичайно душевно спокойствие. Заливчето имаше формата на подкова и не беше по-голямо от малка конюшня. Закриваше хоризонта и трудно можех да видя открито море. Изкуствени вълни клатеха лодката и се чуваше кух звук от лекото им докосване. Сигурно ще умра, но ще бъде смърт по избор. В онези дни можех да гледам на това като на предимство. Доста време не правих нищо друго, освен да си чистя ноктите, прав и спокоен, като същевременно се замислих върху миналото.