Читать «Хладна кожа» онлайн - страница 56

Направи пауза, за да запали цигара. Последваха гимнастически упражнения с ръцете, цигарата на устните, сякаш така показваше презрението си към бъдещето:

— Очевидно няма да ви послужи за нищо. Не е възможно да стигнете донякъде и няма да срещнете нито един кораб, ще умрете от глад и жажда. И то в случай, че някоя буря не потопи тази черупка. Или ако жабоглавците не я нападнат преди това. Но няма да бъда аз този, който ще ви отрече правото на избор.

Вместо да отговоря, аз също запалих цигара и застанах прав пред него, като закован. Беше по-студено от обичайното. Парата, която излизаше от устите ни, се смесваше с дима от тютюна. Батис виждаше, че размислям, но не можеше да си представи посоката, която следваше моята логика.

— Мисля, че трябва да направим усилие, за да поемем рискове — заявих накрая. — Обективно погледнато, всичко сме загубили. Ако чудовищата продължават да напъват вратата, нищо няма да ги спре. Видях, че имаме водолазен костюм с бутилка въздух. Дали няма да можем да го натоварим на лодката и да се доближим до португалския кораб?

Батис не ме разбираше. Сбърчи вежди.

— Динамитът, динамитът — казах и посочих кораба с ръката, в която държах цигарата.

Батис обърна цялото си тяло, сякаш се подравняваше по военному:

— Искате да отидете до кораба с лодката. Да си сложите водолазния костюм, да слезете и да вземете динамита. Искате да слезете до дълбините на жабоглавците с моя помощ и да се потопите под носа им, за да извадите експлозивите. Така ли е? — направи той лаконичен преглед на моите намерения.

— Много добре го резюмирахте.

Погледна ме, обърна глава, почеса врата си. Сега веждите му образуваха обратно „V“. Наблюдаваше ме със смесица от жал и липса на интерес.

— Вижте, Каф, може би не е толкова самоубийствено, колкото изглежда. Чудовищата ни нападат само през нощта, както всички познати хищници. Това означава, че през деня почиват. Ако изберем добре часа, имаме голяма вероятност да успеем. А морето е много голямо. Кой знае къде живеят? Кой знае дали леговището им не е от другата страна на острова, или на десет километра от брега? На кораба няма нищо, което да ги интересува, както изтъкнахте, и няма защо да се появят там.

Отричаше с глава, слушаше глупости. Аз не се предавах:

— Какво губим? По същество сме само два трупа, които все още говорят, нищо повече. Вие сам признахте, че се намираме в края на пътя. Батис — настоях аз, — нека ви разкажа една ирландска история. Веднъж един английски комисар искал да залови един младеж. Комисарят разправял, че генерал Колинс, лидер на бунтовниците, не струвал нищо без своите командири. Младежът бил един от тези почти анонимни командири, човек, който поддържал връзката между Колинс и бунтовниците. Една вечер комисарят се върнал вкъщи след тежък ден на разпити и признания. Чувствал се доволен. На другия ден щял да хване този младеж.