Читать «Хладна кожа» онлайн - страница 55

На другия ден Каф ме помоли да го изслушам. Приех с истинско любопитство, защото подобни инициативи не му бяха свойствени.

— След като обядваме — каза той.

— След като обядваме — приех аз.

И Батис изчезна. Мисля, че се скри някъде из гората. Много разстроен трябва да е бил, за да се отдаде на самотни размишления.

Аз се заех да укрепвам мрежата от въжета и камбанки, която покриваше фара. По време на тези занимания любимката излезе навън. След съвкуплението с Батис не беше си облякла оня жалък пуловер. Беше гола. Не ме видя. Отправи се към една тясна пясъчна ивица, където стърчаха най-високите и най-остри подводни скали. Бях уморен от тази трудна и монотонна работа и я последвах.

Приближих се, скачайки по скалите, които се подаваха над водата. Бяха много. Често ми напомняха устата на гигант, заспал под земята, където пясъкът беше венците, а скалите — зъбите. Между скалите, на равнището на вълните и вятъра, се простираха малки плажни островчета. Потърсих я. Беше в една от тези дупки. Любимката се беше изтегнала като гущер — толкова неподвижна, че можеше да се сбърка с камъните, които я закриляха от бурното море. Понякога вълните проникваха и потопяваха тялото й. Но тя се отнасяше към водата като членестоного. Не обръщаше внимание на вълнението по същия начин, по който не обръщаше внимание на мен: аз седях на една скала, на две педи по-нагоре и беше невъзможно да не е усетила моето присъствие.

Като я гледа човек, разбира слабостта на инстинкта на Батис. Този път моето любопитство не беше толкова научно. Тя го улови по някакъв начин, защото нито бягаше, нито се боеше от мен. Прекарах ръка по гърба й. Влажна, кожата бе плъзгава, сякаш я покриваше пласт зехтин. Не помръдна. А фактът, че този контакт не я трогна, интересно, предизвика у мен едно непознато безпокойство. Плисна вълна, която я покри с пяна, оспорваше ми правото над тялото и този бял чаршаф ме съблазняваше и в същото време ме засрамваше. Оттеглих се, възмутен от самия себе си. Чувствах се, сякаш ме бе обидил анонимен глас, на който не можем да отвърнем.

След като обядвахме, Батис действително разговаря с мен. Излязохме от фара под претекст да се поразходим. Беше по-скоро завещание, а не разговор. Ходехме из гората и без да споменава поражението, без да изоставя плебейския си стоицизъм, описа положението така:

— Ако искате, заминете. Може би не знаете, че имаме една лодка. Остави я тук корабът, който ме докара. Намира се в едно малко заливче близо до къщата на метеоролога, малко на север. Растителността я скрива. От много време не съм наминавал, но не вярвам жабоглавците да са я повредили: от човеците ги интересува само месото. Вземете провизии и всичката питейна вода, която можете да натоварите.