Читать «Хладна кожа» онлайн - страница 58

Животът не е голяма работа. Но по време на своята разходка по света човечеството проявява подчертана тенденция да размишлява. Припомних си първия спомен от детството и последния от моя цивилизован живот. Моят първи спомен бе едно пристанище. Може би бях на три години, или по-малък. Седях на детско столче в „Блакторн“ заедно с десетки други деца. Но аз бях близо до прозорец, откъдето съзирах в далечината най-сивото пристанище в света. Моят последен спомен също беше пристанище. Това, което виждах от кърмата на кораба, който ме докара от Европа до острова. Да, животът е нещо маловажно.

Любимката седеше на трон от мъх с кръстосани крака, с ръце на глезените, гърбът — облегнат на стена от дъбове. Гледаше в безкрая, който не съществуваше. Образуваше една естествена композиция, толкова на място и толкова съвършена, че изподраната дреха дразнеше очите. Нека не бъдем наивни: преди да й сваля пуловера, аз вече знаех какво искам. Щях да умра скоро и пред смъртта моралната устойчивост е прах по пътя. Сигурно щях да умра, а любимката бе най-близката до жена фигура, която имах подръка. Щях да умра, а стоновете на това тяло ден подир ден, месеци наред ме бяха направили равнодушен към моралните граници.

Това, което последва обаче, бе най-неочакваната изненада. Аз си представях един кратък, мръсен и груб коитус. Вместо това навлязох в един оазис. В началото ледената студенина на кожата й ме караше да настръхвам. Но допирът уравновеси нашите температури в една непозната точка, едно място, където представи като студ и топлина не означават нищо. Тялото й беше като жива гъба, излъчваше опиум, анулираше ме като човешко същество. О, Боже мой! Всички жени, почтени или не, бяха само придворни пажове, които никога няма да пристъпят прага на двореца, чираци на гилдия, която още не е измислена. Отваряше ли този контакт някаква мистична врата? Не. Тъкмо обратното. Аз мърсувах с онова същество, с тази безименна домашна любимка, и тя ми разкриваше една истина, едновременно гротескна, трансцендентална и детинска. Европа не знае, че живее в постоянна кастрация. Сексуалността на любимката бе лишена от всякаква тежест. Дори нямаше някаква особена любовна изтънченост. Тя само се сношаваше, сношаваше се с цялото си тяло и докато го вършеше, не съществуваха нито нежности, нито сладости, нито злопаметност, нито болка, нито наем за публичния дом, нито заплащането на любовниците. Свеждаше телата до едно собствено и единствено измерение и колкото по-животински се проявяваше, толкова повече удоволствие доставяше. Едно чисто физическо удоволствие, което аз не познавах.