Читать «Хладна кожа» онлайн - страница 59

Навсякъде по света мъж на моята възраст и със съответния опит е познал любовта и омразата. Преживял е тъжни дни и откъслечна красота. Познал е враждебност, братство и неприязън. Познал е някакъв успех и много поражения. Там, на фара, бях изпитал най-зловещите видения на падението и на агонията. Но на хората невинаги им е дадено да познаят крайната страст. Колкото и да копнеят, милиони хора са живели и са умрели, ще живеят и ще умрат, без да открият съществото, което притежава тази способност, която при нея бе така естествена и проста. До този момент моето тяло бе изпитвало удоволствия, така както един добър буржоа внася капитали. Тя правеше така, че чрез удоволствието да осъзная тялото си, да го отделя от себе си, унищожавайки всяка връзка между моята личност и моето удоволствие, което сега можех да възприема като нещо живо. Всичко свършва, дори и онова с нея, и когато приключихме, имах усещането, че съм изпитал върха на човешките преживявания.

Постепенно си възвърнах личността. Примигвах, сякаш така улеснявах прехода към нормално състояние. Нужни ми бяха минути, за да възприема температурата, миризмите и цветовете, които ме заобикаляха. Тя не помръдваше от своя дюшек от мъх. Гледаше небето и протягаше мързеливо ръце. Къде е грешката, питах се, без да разбирам въпроса или защо си го задавам. Отново бях аз, бях някой и изведнъж ме обзе едно смътно чувство, че съм станал смешен. Чувствах се тъпо унизен. Изживявах нещо, което не знаех как да определя, а тя, като котка, просто си протягаше крайниците. Прибрах всичко и поех отново към фара. Видя, че си отивам, и ме последва на разстояние. Исках да я мразя.

* * *

Когато стигнахме фара, Батис бе променил мнението си. Резервиран както винаги, не смееше да ми изложи промяната в позицията си. В някои отношения беше много горд и не допускаше да го убедят в идеи, които вече бе отхвърлил. Това, че дойде при мен и се разприказва, можеше да означава само едно: че искаше да обсъдим още веднъж експлозивите и опита да ги извадим. Аз бях все още развълнуван и доста дълго не му обръщах внимание. Накрая казах:

— Има една стара ирландска приказка, която наподобява твоята германска история. Един ирландец се намира в тъмна стая. Опипом търси петролната лампа. Намира я, запалва я с клечка кибрит и вижда, че отпред има друга врата. Минава през нея и я затваря след себе си, забравяйки лампата, за да установи, че отново се намира в стая без светлина. Историята може да се повтаря до безкрай с упорития ирландец, който търси лампи и ги пали, минава през врати и ги затваря, забравя лампата, винаги напред, винаги към нова тъмнина. Накрая упоритият ирландец се озовава в стая без врати, хванат в капан като мишка. Знаете ли какво казва? „Добре че беше последната ми клечка кибрит.“ — Повиших тон: — Аз не съм този герой, Батис, не съм! Петстотин зверове, убити завинаги, може би шестстотин. Или седемстотин. Какво смятате?

Престори се, че все още се противи. При все това проличаваше страстта на ловеца.

— Не се безпокойте — пошегувах се, без да се смея и без да го гледам, — ако се провалим и ни изядат, ще поема цялата отговорност.