Читать «Хиляда сияйни слънца» онлайн - страница 99

— На друго място? — Мариам дръпна едно чекмедже и шпатулите и ножовете в него издрънчаха. — От колко време си тук? От няколко месеца. А аз живея в тая къща от деветнайсет години, момиче. И държа тази лъжица в това чекмедже от времето, когато си се напикавала.

— И все пак — рече Лайла, стиснала зъби, за да не избухне — възможно е да си я сложила другаде и да си забравила.

— Възможно е и ти да си я скрила някъде, за да ме вбесиш.

— Ти си една намусена нещастница — каза Лайла.

Мариам се сепна, но бързо се окопити и изстреля презрително:

— А ти си курва. И крадла. Крадлива курва, ето каква си!

После двете закрещяха. Грабнаха тенджери, но все пак не ги запратиха една срещу друга. Започнаха да се наричат с имена, които сега я караха да се изчервява. От тогава не си говореха. Лайла все още беше потресена от своята избухливост, но истината беше, че в известен смисъл скандалът й допадна, хареса й да крещи на Мариам, да я кълне, да има мишена, в която да запраща кипящия си гняв и своята мъка. Лайла се чудеше дали и Мариам не изпитва същото.

После хукна по стълбите и се хвърли на леглото на Рашид. Долу Мариам продължаваше да крещи:

— Да пукнеш дано! Да пукнеш!

Лайла лежеше и стенеше, заровила глава във възглавницата. Изведнъж й домъчня за родителите й и изпита такава болка, каквато не беше изпитвала от онези кошмарни дни след взрива. Лежа там, сграбчила чаршафите, докато внезапно дъхът й секна. Тя се надигна и се хвана за корема.

Бебето току-що беше ритнало за пръв път.

33

Рано една сутрин през пролетта на 1993 година Мариам стоеше до прозореца на дневната и гледаше как Рашид извежда момичето. Тя пристъпваше тромаво, приведена в кръста и закрилнически преметнала ръка през издутия си корем, който приличаше на тъпан под бурката. Загрижен и крайно внимателен, Рашид я придържеше за лакътя и я водеше през двора като пътен полицай. Направи й знак да почака, хукна към портата, отвори я и я подпря с крак, после й махна да приближи. Когато тя стигна до него, той я хвана за ръката и й помогна да мине през прага. Мариам едва ли не го чуваше да казва: „Внимавай в краката си, така, цвете мое, полека.“

Върнаха се привечер на другия ден.

Мариам видя Рашид, който влезе пръв. Той не задържа портата и тя без малко да халоса момичето в лицето. Рашид прекоси двора с бързи крачки. Мариам забеляза сянка на лицето му, смрачено под бакърената светлина на здрача. Вътре той си свали палтото и го хвърли на дивана. Мина покрай Мариам, като едва не я помете, и рече сопнато:

— Гладен съм. Слагай вечерята.

Входната врата се отвори. Мариам надникна в коридора и видя момичето с увит в повой вързоп на сгънатата лява ръка. Единият й крак бе отвън, а другият подпираше вратата да не се затръшне. Беше се привела и пъшкаше, опитвайки се да вдигне книжната торба с нещата, която бе оставила на земята, за да си отвори. Усилието беше изкривило лицето й. Тя вдигна очи и видя Мариам.