Читать «Хиляда сияйни слънца» онлайн - страница 96

Момичето остави чашата на пода и протегна длани да поеме ризите.

— Съжалявам за всичко това — рече дрезгаво.

— Така и трябва — отвърна Мариам. — Трябва да съжаляваш.

32

Лайла си спомни едно събиране у тях преди години, в ден, когато мами беше добре. Жените седяха в градината и ядяха черниците, които Уаджма беше набрала в двора си. Едрите черници бяха бели и розови, а някои морави като спуканите венички по носа на Уаджма.

— Чухте ли как е умрял синът му? — попита Уаджма и енергично натъпка пълна шепа черници в хлътналата си уста.

— Удавил се е, нали? — каза Нила, майката на Гити. Май в езерото Гарга.

— Но знаете ли, знаете ли, че Рашид… — Уаджма вдигна пръст, взе да кима, дъвчейки, и ги накара да чакат, докато преглътне черниците. — Знаете ли, че по онова време той пиеше и точно този ден бил безобразно пиян? Самата истина. Безобразно пиян, казват. Още сутринта се наливал с шараб. По пладне се проснал в несвяст на един шезлонг. Топ да гръмнел, нямало да трепне.

Лайла си спомни как Уаджма закри уста и се оригна; как мушеше език между малкото останали й зъби.

— Представете си какво е станало после. Момчето влязло във водата, без да го видят. Намерили го малко по-късно с лицето надолу. Хората се втурнали да помагат — половината да свестяват детето, а другите да свестяват бащата. Някой се навел над детето и направил онова… дишане уста в уста. Ама било безполезно. Всички го разбрали. Момчето било мъртво.

Лайла си спомни как Уаджма вдигна пръст и изрече с треперещ набожен глас:

— Затова свещеният Коран забранява шараба. Защото винаги трезвият плаща за греховете на пияния. Така се получава.

Тъкмо тази история се въртеше в главата на Лайла, след като съобщи на Рашид, че чака бебе. Той тутакси се метна на колелото си, отиде в една джамия и се помоли да е момче.

Същата вечер тя гледаше как Мариам побутва парче месо из чинията си. Тримата бяха заедно, когато Рашид обяви новината с висок и драматичен глас — никога дотогава Лайла не беше ставала свидетел на такава възторжена жестокост. Миглите на Мариам потрепнаха. Лицето й пламна. Седеше мрачна и изглеждаше съкрушена.

После Рашид се качи да си слуша радиото, а Лайла помогна на Мариам да раздигне софрата.

— Не мога да си представя какво си сега — рече Мариам, докато събираше зрънца ориз и трохи хляб, — щом преди беше мерцедес.

Лайла изпробва по-духовита реакция.

— Влак? Може би реактивен самолет?

Мариам се изпъна и рече:

— Не си мислиш, надявам се, че това ще ти е оправдание да не си вършиш работата.

Лайла понечи да отговори, но размисли. Каза си, че Мариам е единственият невинен участник в тази комбинация. Мариам и бебето.

По-късно, в леглото му, Лайла се разплака.

— Какво й е? Рашид вдигна брадичката й, искаше да знае. Болна ли е? Бебето ли, нещо лошо става с бебето ли? Не? Да не би Мариам да я тормози? Това е, нали?

— Не.

— Уаллах о биллах, ще сляза и ще я науча аз нея. За каква се мисли, че да те…

— Не!

Той се беше надигнал и тя трябваше да го сграбчи за ръката и да го дръпне.