Читать «Хиляда сияйни слънца» онлайн - страница 94

Мариам беше вече на трийсет и три, но думата харами и сега я жегваше болезнено. Все още я караше да се чувства напаст, хлебарка. Спомни си как нана я дърпаше за китките и викаше: „Ах, ти, непохватно малко харами. Това ми е наградата за всичко, което изтърпях. Строши най-ценното нещо в къщата, непохватно харами.“

— Ти — каза Рашид на момичето, — ти, от друга страна, щеше да си мерцедес. Чисто нов лъскав бенц. Но… Но… — Той вдигна мазния си показалец. — Човек трябва да полага известни… грижи за мерцедеса. От уважение към красотата и майсторската му направа, нали разбираш? О, сигурно си мислиш, че съм луд с тия мои приказки за автомобили. Не казвам, че сте коли. Просто пояснявам какво мисля.

За да продължи речта си, той върна в чинията си топката ориз, която беше направил, и пръстите му запобутваха яденето, а погледът му стана сериозен и замислен.

— Човек не бива да говори лошо за покойниците, още по-малко за шахидите. И искам да знаеш, че като казвам това, не значи, че се отнасям с неуважение към родителите ти, но имам известни… възражения, задето те, да ги прости Аллах и да ги дари с покой в рая, не бяха много строги с теб. Прощавай, но е така!

Студеният ненавистен поглед, с който момичето стрелна Рашид, не убягна на Мариам, но той бе забил очи в мангала и не го забеляза.

— Няма значение. Важното е, че сега съм твой съпруг и на мен се пада да пазя не само твоята, а и нашата чест, нашите нанг и нсшус. Това е бремето на съпруга. Остави на мен да се погрижа. Моля те. А ти, ти си кралицата, маликата, и този дом е твоят дворец. Ако искаш да ти се свърши нещо, накарай Мариам и тя ще го свърши вместо теб. Нали, Мариам? А ако си пожелаеш нещо, аз ще ти го купя. Такъв съпруг съм аз, ще видиш.

— Всичко, което искам в замяна, е много просто. Да се въздържаш да излизаш от тази къща сама. Това е всичко. Просто, нали? Ако ме няма, а ти трябва нещо начаса, трябва ти на всяка цена и не можеш да ме дочакаш, тогава можеш да изпратиш Мариам и тя ще иде да ти го купи. Сигурно забелязваш, че се отнасям към теб по-различно. Е, човек не кара по един и същ начин волга и мерцедес. Би било глупаво, нали? О, искам също, когато излизаме заедно, да носиш бурка. Заради собствената ти сигурност, разбира се. Това е най-доброто. Сега има толкова много похотливи мъже в този град. С долни намерения и готови да обезчестят дори омъжена жена. Така. Това е всичко.

Той се изкашля.

— Трябва да кажа, че когато не съм вкъщи, Мариам ще е очите и ушите ми. — На това място той стрелна към Мариам поглед, подобен на ритник в слепоочието с метален връх на обувка. — Не че съм недоверчив. Напротив. Честно казано, ти ми се виждаш много умна за годините си. Но си все още млада жена, Лайла джан, а младите жени могат да направят лош избор. Склонни са към пакости. Във всеки случай Мариам ще е отговорна за теб. И ако стане грешка…

Той не спираше да говори. Мариам седеше и наблюдаваше крадешком момичето, а Рашид ги засипваше с изискванията и решенията си, както ракетите засипваха Кабул.

Един ден Мариам беше в дневната и сгъваше ризите на Рашид, които беше свалила от простора. Не знаеше от колко време момичето е там, но когато взе една риза и се обърна, я видя да стои до вратата, стиснала в шепи чаша чай.