Читать «Хиляда сияйни слънца» онлайн - страница 90

И изведнъж Мариам проумя, че подозренията й са верни. Разбра с ужас, зашеметяващ като юмрук в главата, че онова, което се вършеше пред очите й, не е нищо друго освен ухажване.

Когато най-сетне събра кураж, Мариам отиде в стаята му.

Рашид запали цигара и рече:

— Защо не?

Мариам мигом разбра, че е победена. Донякъде очакваше, донякъде се надяваше, че той ще отрече всичко, ще се престори на изненадан и може би дори ще побеснее, като я чуе за какво намеква. И тогава тя щеше да е в силна позиция. Можеше да го накара да се засрами. Но той й отне решимостта със своето спокойно признание и категоричен тон.

— Седни — каза й. Лежеше на кревата си с гръб към стената, свил дългите си крака. — Седни, преди да припаднеш и да си разбиеш главата.

Мариам усети как рухва върху сгъваемия стол до леглото му.

— Подай ми онзи пепелник.

Подаде му го покорно.

Хрумна й, че Рашид трябва да е вече на шейсет или повече, но всъщност и самият той не знаеше точната си възраст. Косата му беше побеляла, но още беше гъста и четинеста. Клепачите му бяха отпуснати, както и кожата на врата, която се беше сбръчкала и загрубяла. Бузите му висяха малко повече от преди. Сутрин ходеше леко прегърбен. Но плещите му бяха все така широки, тялото едро, ръцете яки, а коремът му, който вървеше пред него, все така голям.

Мариам смяташе, че, общо взето, е запазен и остарява значително по-бавно от нея.

— Трябва да узаконим това положение — каза сега той, като крепеше пепелника на корема си. Устните му се нацупиха закачливо. — Хората ще говорят. Не е редно една неомъжена млада жена да живее тук. Зле е за репутацията ми. И за нейната. А и за твоята също.

— Минаха осемнайсет години — рече Мариам. — И никога не съм те молила за нищо. За нищичко. Сега те моля.

Той смукна от цигарата и бавно изпусна дима.

— Тя не може просто да остане тук, ако това предлагаш. Не мога да продължа да я храня и обличам, да й осигурявам подслон. Аз не съм Червеният кръст, Мариам.

— Но това?

— Какво „това“? Какво? Мислиш, че е прекалено млада ли? Тя е на четиринайсет. Едва ли може да се нарече дете. Ти беше на петнайсет, не помниш ли? Майка ми е била на четиринайсет, когато ме е родила. На тринайсет вече е била омъжена.

— Аз… Аз не го искам — каза Мариам, вцепенена от възмущение и безпомощност.

— Не ти решаваш. А тя и аз.

— Прекалено стара съм, за да…

— Тя е прекалено млада, ти — прекалено стара. Това са глупости.

— Аз наистина съм стара. Твърде стара, за да ми причиняваш това — каза Мариам, като стискаше толкова силно дрехата си, че пръстите й побеляха. — След всичките тези години да водиш втора жена.

— Не го вземай толкова навътре. Това са нормални неща и ти го знаеш. Имам приятели с по две, три, четири жени. Родният ти баща имаше три. Пък и на мое място много мъже, които познавам, щяха да са го направили отдавна. Знаеш, че е истина.