Читать «Хиляда сияйни слънца» онлайн - страница 81

Ахмад и Нур се усмихваха от стените на стаята. Лайла следеше как очите на майка й шарят виновно от една снимка на друга. Сякаш търсеха съгласието им. Благословията им. Сякаш молеха за прошка.

— Вече нищо не ни задържа тук — каза баби. — Момчетата ни ги няма, но все още имаме Лайла. Все още ти имаш мен и аз теб, Фариба. Можем да започнем нов живот.

Баби се пресегна да докосне ръката на мами, а тя не се отдръпна. На лицето й беше изписано отстъпление. Примирение. Те се хванаха за ръце, а след миг се залюляха безмълвно в прегръдка. Мами зарови лице във врата му. Вкопчи се в ризата му.

Тази нощ Лайла дълго не можа да заспи от възбуда. Лежеше и гледаше как хоризонтът постепенно се обагря в ярки оттенъци на оранжево и жълто. Но по едно време въпреки възбудата и пукота на артилерийската стрелба най-сетне заспа.

И сънува сън.

Двамата са на някакъв плаж. Седнали са на дюшек. Денят е студен и мрачен, но до Тарик е топло под одеялото, с което са се загърнали. От тук Лайла вижда колите, паркирани зад ниска ограда с олющена бяла боя под редица разклащани от вятъра палми. Този вятър насълзява очите й, засипва обувките им с пясък, подмята къдели суха трева от гребена на една дюна към гребена на друга. Двамата гледат как в далечината платноходките се катерят по вълните. Около тях кряскат чайки. Нов облак пясък се вдига от ниските голи склонове. После се чува звук, нещо като песнопение, и тя му разказва какво я е учил преди години баби за пеещите пясъци.

Той потърква веждата й и избърсва песъчинките от нея. Тя зърва проблясването на халката му. Еднаква е с нейната — златна и богато гравирана.

Истина е, казва му. От триенето на песъчинките една о друга. Слушай. Той се заслушва. Мръщи се. Двамата чакат. И го чуват отново — звук като стенание, когато вятърът е слаб и нежен; като пронизителен писък, когато вятърът духа силно.

Баби каза, че ще вземат само най-необходимото. Останалото щяха да продадат.

— С това трябва да преживяваме в Пешавар, докато си намеря работа.

През следващите два дни те събираха вещите за продан и ги трупаха на големи купчини.

В стаята си Лайла отделяше стари блузи, стари обувки, книги, играчки. Надникна под леглото и откри жълта стъклена кравичка, която Хасина й беше дала през едно междучасие в пети клас. Ключодържател във формата на миниатюрна футболна топка, подарък от Гити. Малка дървена зебра на колела. Глинен космонавт, който двамата с Тарик намериха в канала. Тогава тя беше на шест, а той на осем години. Лайла си спомни как се сдърпаха леко кой пръв е видял космонавта.

И мами си събираше вещите. Движенията й бяха неохотни, погледът й — апатичен, разсеян. Тя се разделяше с красивите си чинии, салфетките, всичките си бижута освен брачната халка и повечето си стари дрехи.