Читать «Хиляда сияйни слънца» онлайн - страница 78

А когато неочаквано той се наклони към нея, тя стори същото.

През следващите дни и седмици Лайла щеше да се бори като обезумяла да скъта в паметта си всеки миг от онова, което се случи после. Като почитател на изкуството, бягащ от горящ музей, щеше да грабне каквото може — поглед, шепот, стон, — за да го спаси от изпепеляване, да го съхрани. Ала времето е най-жестокият пожар и в крайна сметка тя не успя да опази всичко. Но все пак имаше нещо: онази първа раздираща болка ниско долу. Косите слънчеви лъчи на килима. Петата й, докосваща студената твърда протеза, откачена припряно и паднала помежду им. Ръцете й около лактите му. Рожденият белег с форма на мандолина под ключицата му. Лицето му над нейното. Черните му къдри, които гъделичкат устните, брадичката й. Ужасът, че ще ги разкрият. Отказът да повярват в собствената си смелост и дързост. Непознатото върховно удоволствие, примесено с болка. И погледът, хилядите погледи, с които я гледаше Тарик — изпълнени със страх, нежност, извинение, неудобство, но най-вече, най-вече на копнеж.

Последва нервно бързане. Трескаво закопчавани копчета и катарами, разресвани с пръсти коси. После седяха прилепени един до друг, душейки пламналите си лица, и двамата занемели, и двамата зашеметени от съдбовността на случилото се. От безумието, което бяха извършили.

Лайла забеляза три капки кръв на килима, нейната кръв, и си представи как по-късно родителите й ще седят на този диван, без да подозират за греха й. Сетне я връхлетяха срамът, чувството за вина, а часовникът на горния етаж тиктакаше и отекваше гръмко в ушите й. Като чукчето на съдия, което не спира да тропа обвинително.

После Тарик каза:

— Ела с мен.

За момент Лайла почти повярва, че е възможно. Тя, Тарик и родителите му заминават заедно. Събират си багажа, качват се на автобус, загърбват цялото това насилие и отиват да намерят блаженство или неволи, но каквото и да бе, щяха да го посрещнат заедно. Нямаше да има тъжна раздяла, нямаше да живее в убийствена самота.

Можеше да отиде с него. Можеха да са заедно.

И щяха да имат повече следобеди като този.

— Искам да се оженя за теб, Лайла.

За пръв път, откакто лежаха на пода, тя вдигна очи към неговите. Мъчеше се да разгадае чувствата му. Този път не видя закачливост. В погледа му имаше убеденост и простодушна, но упорита настойчивост.

— Тарик…

— Позволи ми да се оженя за теб, Лайла. Днес. Можем да се оженим днес.

И той продължи да говори. Как ще отидат в някоя джамия, ще намерят молла, двама свидетели, ще направят бърза никка…