Читать «Хиляда сияйни слънца» онлайн - страница 76

През юни същата 1992 година в западната част на Кабул се разрази тежка битка между силите на пущуните на военачалника Саяф и хазарите от фракцията на Уахдат. Артилерийският обстрел изпокъса електропроводите и срина всички сгради и магазини. Лайла чу, че милицията на пущуните напада домовете на хазарите, нахлува в тях и разстрелва целите им семейства, изправени до стената, а хазарите им отмъщават, като отвличат пущуни, изнасилват дъщерите им, обстрелват кварталите им и убиват безразборно. Всеки ден откриваха завързани за дървета тела, понякога обгорени до неузнаваемост. Жертвите често бяха с пръснати мозъци, с извадени очи и отрязани езици.

Баби отново се опита да склони мами да напуснат Кабул.

— Ще овладеят положението — отвърна мами. — Този конфликт е временен. Ще седнат и ще измислят нещо.

— Фариба, тези хора знаят само едно нещо: войната — рече баби. — Проходили са с бутилка мляко в едната ръка и пушка в другата.

— Кой си ти, че да го кажеш? — възрази мами. — Бил ли си на джихад? Изостави ли всичко, което имаш, и рискува ли живота си? Ако не бяха муджахидините, досега щяхме да сме съветски слуги, запомни това. А ти искаш да ни накараш да ги предадем!

— Не ние сме предателите, Фариба.

— Заминавай тогава! Вземи дъщеря си и бягайте. Изпрати ми картичка. Но мирът идва и аз лично ще го чакам.

Улиците станаха толкова опасни, че баби направи нещо немислимо — спря Лайла от училище и сам се зае да я обучава. Всеки ден след залез Лайла отиваше в кабинета му и докато Хекматияр обстрелваше с ракети Масуд от южните предградия на града, двамата с баби тълкуваха газелите на Хафез и стиховете на любимия му афганистански поет Устад Халили. Баби я учеше да извежда корен квадратен, показа й как да разлага многочлени на множители и да представя графически уравнения. Когато й преподаваше, изглеждаше променен. Беше в стихията си и й се струваше по-висок. Гласът му бе по-спокоен и по-дълбок и той не примигваше толкова често. Лайла си го представяше какъв е бил някога, когато е изтривал с грациозни движения написаното на черната дъска и е надничал бащински и грижовно в тетрадките на учениците.

Но на нея не й беше лесно да внимава. Постоянно се разсейваше.

— Как се изчислява повърхнината на пирамида? — питаше баби, но на нея единственото, което й беше в главата, бяха устните на Тарик, горещият му дъх, собственото й отражение в лешниковите му очи. След онзи случай под дървото тя го беше целувала още два пъти — по-дълго, по-страстно и, надяваше се, по-умело. И двата пъти се срещнаха в полутъмния проход, където Лайла го беше заварила да пуши в деня на празничния обяд на мами. Втория път му позволи да пипне гърдите й.

— Лайла?

— Да, баби.

— Пирамида. Повърхнина. Къде си?

— Съжалявам, баби. Бях малко… Да видим. Пирамида… Пирамида… Една трета от лицето на основата, умножена по височината.

Баби я погледна озадачено и се втренчи в нея, а Лайла се сети как ръцете на Тарик стискат гърдите й и двамата не спират да се целуват.

Един ден през същия месец юни Гити се прибирала от училище с две свои съученички. Само на три пресечки от дома й паднала заблудена ракета. По-късно Лайла научи, че Нила, майката на Гити, тичала нагоре-надолу по улицата, събирала в престилка късове от тялото на дъщеря си и пищяла неистово. Две седмици след това щяха да открият на един покрив разлагащия се десен крак на Гити все още в найлонов чорап и червена гуменка.