Читать «Хиляда сияйни слънца» онлайн - страница 75

Не че напоследък Лайла излизаше често. А ако го правеше, винаги бе придружавана от Тарик, на когото това рицарско задължение очевидно му доставяше удоволствие.

— Купих си пистолет — каза й той един ден. Седяха под крушата в двора на Лайла. Показа й го и й обясни, че е полуавтоматична берета. На нея й изглеждаше просто черен и смъртоносен.

— Не го харесвам — рече тя. — Оръжията ме плашат.

Тарик извади пълнителя.

— Миналата седмица са намерили три трупа в една къща в Картехсех — каза той. — Чу ли за това? Сестри. И трите изнасилени. И с прерязани гърла. Някой бил отхапал пръстите им заради пръстените. Имало следи от зъби.

— Не искам да слушам.

— Не ти го казвам, за да те разстройвам. Но просто се чувствам по-добре, като имам пистолет.

Сега той беше нейният телохранител, нейната закрила по улиците. Чуваше какво се говори и й го разказваше. Тарик например беше този, който й каза, че разквартируваните в планините сили на милицията се усъвършенстват в точна стрелба. Обзалагали се кой по-точно стреля и се целели наслуки по хората долу — мъже, жени, деца. Пак той й каза, че изстрелват ракети по коли, но по някаква причина не закачат такситата, с което Лайла си обясни защо напоследък хората се бяха втурнали да боядисват колите си в жълто.

Тарик й начертаваше несигурните променливи граници в разделения на зони град. Пак от него тя разбра, че тази отсечка от пътя до втората акация горе вляво принадлежи на един военачалник; че следващите четири пресечки, опиращи до хлебарницата и разрушената аптека, са територия на друг военачалник. И че ако Лайла пресече улицата и върви километър на запад, ще попадне в зоната на трети военачалник и може да стане мишена на снайперистки огън. Така сега се наричаха героите на мами — военачалниците и бойците. Лайла чу да им викат и тофангдари, стрелци. Други пък им казваха муджахидини, но в тона им имаше подигравка и отвращение. От тази дума лъхаше дълбока омраза, дълбоко презрение. Сега тя звучеше обидно.

Тарик пъхна обратно пълнителя в пистолета.

— Хрумвало ли ти е някога…

— Какво?

— Да го използваш. Да убиваш с него.

Тарик мушна пистолета в пояса на дочените си панталони и каза:

— Заради теб — да. Заради теб, Лайла, съм способен да убивам.

Той се приближи лекичко към нея и ръцете им се докоснаха за миг, после пак. А когато пръстите му започнаха нерешително да се сплитат с нейните, тя не ги спря. И когато той неочаквано се наклони и притисна устни в устните й, тя не го отблъсна.

В този момент всички приказки на мами за репутацията и за синигерчето й се сториха незначителни, дори абсурдни. Сред всичките тези убийства и плячкосване, сред цялата тази грозота беше толкова безобидно, че седи тук под дървото и се целува с Тарик. Толкова безвредно нещо. Толкова лесно простимо удоволствие. Затова тя му позволи да я целуне и когато той се отдръпна, Лайла се наклони и го целуна, а сърцето й туптеше в гърлото, лицето й пламтеше, в слабините й гореше огън.