Читать «Хиляда сияйни слънца» онлайн - страница 61

— Ще ми се да можех да направя нещо — каза искрено Лайла, но думите й прозвучаха бездушно и формално като утеха от любезен непознат.

— Ти си добра дъщеря — каза мами след дълбока въздишка. — А аз не ти бях добра майка.

— Не говори така.

— Ох, истина е. Знам го и съжалявам, миличка.

— Мами?

— Ммм.

Лайла се надигна и погледна майка си. В косата й вече имаше сиви кичури. Изненада се колко много е отслабнала, тя, която цял живот е била закръглена. Страните й изглеждаха бледи и изпити. Ризата висеше на раменете й, а яката й зееше на изтънялата шия. Няколко пъти беше виждала халката й да се изхлузва от пръста.

— Исках да те питам нещо.

— Какво?

— Ти нали няма да… — започна Лайла.

— Беше споделила с Хасина опасенията си и по нейно предложение двете изпразниха шишето с аспирин в канала и скриха кухненските ножове и острите шишове за кебап под дивана. Хасина беше намерила въже на двора, което веднага изхвърлиха. А когато баби не можа да си намери ножчетата за бръснене, Лайла трябваше да му признае за страховете си. Той приседна на края на дивана с ръце между коленете. Тя очакваше от него да я успокои, но получи само объркан поглед от хлътналите му очи.

— Ти нали няма… Мами, притеснявам се, че…

— Помислих си го в нощта, когато разбрахме — каза мами. — Няма да те лъжа, че и след това ми е минавало през ума. Но не, не се притеснявай, Лайла. Искам да видя мечтата на синовете си осъществена. Искам да дочакам деня, когато руснаците ще си тръгнат опозорени, а муджахидините ще влязат победоносно в Кабул. Искам да съм жива, когато това се случи и Афганистан бъде свободен, за да го видят и момчетата. Те ще го видят през моите очи.

Скоро мами заспа и остави у Лайла две борещи се чувства — успокоението, че майка й иска да живее, и болката, че не тя е причината за това. Никога нямаше да остави такава следа в сърцето на мами, каквато бяха оставили братята й, защото то беше като белезникав крайбрежен пясък, от който неспирно връхлитащите вълни на печал щяха да отмият стъпките на Лайла.

21

Шофьорът на таксито отби, за да пропусне още една дълга колона съветски джипове и бронетранспортьори. Тарик се приведе над скута му и изкрещя:

— Пожалуйста! Пижалуйста!

Един джип наду клаксон, а Тарик свирна в отговор с грейнали очи, размаха радостно ръце и завика:

— Чудесни пушки! Страхотни джипове! Страхотна армия! Много жалко, че търпите загуба от банда селяни, въоръжени с прашки.

Колоната отмина и шофьорът се върна на шосето.

— Колко още остава? — попита Лайла.

— Най-много час — отвърна шофьорът. — Освен, ако не попаднем на още колони и контролни пунктове.

Отиваха на еднодневно пътешествие — Лайла, баби и Тарик. Хасина също искаше да дойде с тях, но баща й не я пусна. Пътешествието беше идея на баби. Макар трудно да можеше да си го позволи с неговата заплата, беше наел шофьор за целия ден. Не искаше да разкрие на Лайла къде отиват и каза само, че с това допринася за нейното образование.