Читать «Хиляда сияйни слънца» онлайн - страница 58

Под „там“ той нямаше предвид Кабул, който открай време беше сравнително либерален и модерен град. В Кабул жени преподаваха в университета, ръководеха училища, заемаха правителствени постове. Не, баби имаше предвид населяваните от племена територии и особено районите на пущуните на югоизток, близо до границата с Пакистан, където по улиците рядко се мяркаха жени, и то само с бурки и придружители. Той имаше предвид онези райони, където мъжете, живеещи според древните племенни закони, бяха въстанали против комунистите и техните укази за свобода на жените, за отмяна на принудителните бракове, за забрана на женитбата на момичетата под шестнайсет години. Там според баби мъжете приемаха за оскърбление на вековната им традиция едно правителство, при това напълно безбожно, да им казва, че дъщерите им ще излизат от къщи сами, ще ходят на училище, ще работят заедно с мъже.

„Боже опази!“ — добавяше саркастично баби. После въздишаше и казваше: „Лайла, обич моя, единственият враг, когото един афганистанец не може да унищожи, е самият себе си.“

Баби седна на масата и натопи хляб в паницата с леща. Лайла реши, че докато вечерят и преди да се захванат с дробите, трябва да му каже какво бе направил Тарик с Хадим. Но така и не успя. Защото точно тогава някой почука на вратата — на прага стоеше непознат и носеше вест.

19

— Трябва да говоря с родителите ти, дохтар джан — каза той, когато Лайла отвори вратата. Беше як и набит мъж с остро обветрено лице. Носеше кафеникаво палто и вълнен пакол на главата.

— За кого да им кажа?

После ръката на баби хвана рамото й и лекичко я избута навътре.

— Защо не се качиш горе, Лайла? Хайде, върви.

Тя тръгна към стълбите и чу мъжът да казва на баби, че носи новини от Панджшир. И мами беше вече в стаята. Притискаше с една ръка устата си, а очите й прескачаха от баби към мъжа с пакола. Лайла надничаше от горната площадка. И видя как непознатият седна с родителите й и се наклони към тях. Изрече глухо няколко думи. После лицето на баби побеля, а мами запищя и си заскуба косите.

На другата сутрин, в деня на фатихата, в къщата надойдоха съседки и се заеха с подготовката на хатм — вечерята, която щеше да се състои след погребението. Мами седеше на леглото и пръстите й не преставаха да мачкат носната кърпичка, а лицето й беше подпухнало. За нея се грижеха две подсмърчащи жени, които се редуваха да я галят предпазливо по ръцете, сякаш беше най-рядката и крехка кукла на света. Тя, изглежда, не забелязваше присъствието им.

Лайла коленичи пред майка си, хвана ръцете й и я повика тихо. Очите на мами се наведоха и тя примига.

— Ние ще се погрижим за нея, Лайла джан — рече едната от жените, сякаш изпълняваше отговорна мисия. Лайла беше ходила на погребение, където беше виждала подобни жени, които се наслаждаваха на всичко, свързано със смъртта, дежурни утешителки, не позволяващи никому да поеме задълженията, с които сами са се нагърбили.