Читать «Хиляда сияйни слънца» онлайн - страница 45

— Няма да рева! Не и заради теб. Ако ще, да те няма хиляда години.

И го беше сритала в пищяла — на здравия му крак, не по протезата, — а той я беше пернал закачливо по тила.

Тринайсет дни. Близо две седмици — И само за пет дни Лайла научи една фундаментална истина за времето — в зависимост от присъствието или отсъствието на Тарик времето се разтягаше и свиваше досущ като акордеона, на който бащата на Тарик понякога свиреше стари пущунски песни.

Долу родителите й се караха. Отново. Лайла си представяше обичайната сцена: мами, побесняла и неукротима, крачи напред-назад и крещи. Баби седи с глуповат и отнесен вид, кима послушно и чака бурята да отмине. Лайла затвори вратата на стаята си и се облече. Но кавгата не утихваше. Все още чуваше крясъците на майка си. Накрая една врата се затръшна. После се чуха тежки стъпки и леглото на мами изскърца силно. Баби, изглежда, щеше да оцелее, за да посрещне още един ден.

— Лайла — извика той. — Ще закъснея за работа!

— Ей сегичка!

Тя си нахлузи обувките и бързо среса пред огледалото дългите до раменете руси къдрици. Мами все й повтаряше, че е наследила цвета на нейната коса — както и гъстите й мигли, тюркоазенозелените й очи, трапчинките на бузите, високите й скули и издадената, сякаш нацупена долна устна, която мами имаше от баба си — прабабата на Лайла. „Тя беше голяма хубавица — казваше мами. — Цялата долина говореше за красотата й. Тази красота подмина две поколения жени в рода ни, но със сигурност не и теб, Лайла.“ Долината, която мами имаше предвид, беше Панджшир, намираща се на сто километра североизточно от Кабул и населена с говорещи фарси таджики. И мами, а и баби, които бяха първи братовчеди, бяха родени и израснали в Панджшир и през 1960 година, когато баби бил приет в Кабулския университет, се преместили да живеят тук. Били младоженци със светнали очи и много надежди.

Лайла слезе бързо по стълбата с надеждата, че майка й няма да се покаже от стаята си и да възобнови караницата. Завари баби коленичил до вратата с мрежата против насекоми.

— Видя ли това, Лайла?

Дупката в мрежата беше там от седмици. Лайла клекна до баща си и рече:

— Не. Трябва да е нова.

— Точно това казах на Фариба. — Той изглеждаше разколебан и изтощен като след всяка разправия с мами. — Тя твърди, че през нея влизали пчели.

Сърцето на Лайла се изпълни със съчувствие към него. Баби беше дребен, с тесни рамене и слаби, нежни ръце като на жена. Вечер, когато влизаше в стаята му, тя винаги го заварваше надвесен над някоя книга, а очилата му бяха смъкнати на върха на острия му нос. Често дори не забелязваше присъствието й. А когато това все пак се случеше, той си отбелязваше страницата и се усмихваше кротко и дружелюбно. Знаеше наизуст много от газелите на Руми и Хафез. Можеше да говори с часове за битките между Великобритания и царска Русия за Афганистан. Знаеше разликата между сталактит и сталагмит и можеше да ти каже, че разстоянието между Земята и Слънцето е колкото пътя от Кабул до Газни, умножен по милион и половина. Но ако на Лайла й беше нужна сила, за да отвори капака на буркана с бонбони, трябваше да се обърне към мами, което й се струваше предателство. И най-обикновените инструменти затрудняваха баби. Ако останеше на него, пантите на скърцащата врата нямаше да бъдат никога смазани. Таваните продължаваха да текат, след като той ги поправеше. Кухненските шкафове бяха целите в мухъл. Мами казваше, че преди да тръгне с Нур, за да се присъедини към джихада срещу руснаците през 1980 година, Ахмад бил този, който отговорно и умело се грижел за всичко това.