Читать «Хиляда сияйни слънца» онлайн - страница 47

Учителката се казваше Шанзай, но зад гърба й учениците я наричаха хала Рангмаал, леля Бояджийка, заради любимото й движение, когато шамаросваше някой ученик — длан, после опакото на ръката и пак длан и опако, сякаш бояджия нанасяше с четка боя. Хала Рангмаал беше млада жена с остро лице и дебели вежди. В първия учебен ден тя заяви гордо на класа, че е дъщеря на беден селянин от Хост. Стоеше изправена и носеше гарвановочерната си коса на стегнат кок, така че, когато се обръщаше с гръб, Лайла виждаше тъмния мъх на врата й. Хала Рангмаал не носеше грим или бижута. Не си покриваше главата и забраняваше на момичетата да го правят. Казваше, че жените и мъжете са равни във всяко отношение и няма причина жените да си покриват главите, щом мъжете не го правят.

Казваше, че заедно с Афганистан Съветският съюз е най-прекрасната държава на света. Била добра към работниците и всички там били равни. Всеки в Съветския съюз бил щастлив и дружелюбен, а не като в Америка, където хората се страхували да излизат от къщи заради престъпността. И в Афганистан всички щели да бъдат щастливи, когато назадничавите бандити, спиращи прогреса, бъдели разгромени.

— Ето защо нашите съветски другари дойдоха тук през седемдесет и девета година. За да ни подадат ръка по съседски. Да ни помогнат да унищожим тези зверове, които искат страната ни да е изостанала и примитивна. И вие трябва да им подадете ръка, деца. Трябва да съобщавате за всеки, който знае нещо за тези бунтовници. Това е ваш дълг. Трябва да се ослушвате, а после да докладвате. Дори ако това са родителите ви, вашите чичовци или лели. Защото никой от тях не ви обича толкова, колкото страната ви. Помнете, че страната ви е на първо място! Аз, а също и Афганистан ще се гордеем с вас.

На стената зад бюрото на хала Рангмаал висяха карта на Съветския съюз, карта на Афганистан и снимка в рамка на последния комунистически президент Наджибула, който според баби навремето оглавявал страховития ХАД, афганистанската тайна полиция. Имаше и други снимки, повечето на млади съветски войници, които се здрависваха с хора, засаждащи ябълкови фиданки или строящи къщи, и със сърдечно усмихнати селяни.

— Е — каза сега хала Рангмаал, — смутих ли фантазиите ти, дохтар-е енгелаби?

Това беше обръщението й към Лайла. Революционно момиче, защото беше родена в нощта на априлския преврат през 1978 година, но хала Рангмаал се ядосваше, ако някой в класа й използваше думата „преврат“. Твърдеше, че случилото се било енгелаб, революция, въстание на трудовите хора срещу неравенството. „Джихад“ беше друга забранена дума. Според учителката в провинциите дори не се водеше война, а само престрелки със злосторници, подстрекавани от хора, които тя наричаше чужди провокатори. И със сигурност никой, съвършено никой не смееше да спомене в нейно присъствие ширещите се слухове, че след осемгодишни битки руснаците губеха тази война. Особено сега, когато американският президент Рейгън беше започнал да изпраща на муджахидините ракети „Стингър“, с които да свалят съветските хеликоптери; сега, когато мюсюлманите от всички краища на света се присъединяваха към каузата — египтяни, пакистанци и дори богати саудитци, които изоставяха милионите си и пристигаха в Афганистан, за да водят свещена война.