Читать «Хиляда сияйни слънца» онлайн - страница 43

— Какво ще правим?

— Ще чакаме — отвърна с раздразнение той.

По-късно през деня Рашид продължаваше да се бори с радиото, а Мариам готвеше ориз със спанак в кухнята. Спомни си времето, когато й доставяше удоволствие да готви за Рашид. Сега готвенето беше занимание, съпроводено от нарастваща тревога. Курмата се оказваше пресолена или блудкава за вкуса му. Оризът бе или твърде мазен, или твърде сух, хлябът — недопечен или прегорял. Рашид постоянно й намираше кусури и това я караше да се чувства неуверена и потисната.

Когато му донесе яденето, по радиото свиреха националния химн.

— Направила съм сабзи — рече тя.

— Остави го и мълчи.

Музиката стихна и заговори мъжки глас. Представи се като полковник Абдул Кадер от военновъздушните сили. Той съобщи, че по-рано същия ден разбунтувалата се Четвърта бронирана дивизия е завзела летището и ключови кръстовища в града. Завзети били също и Радио Кабул, министерствата на съобщенията и на вътрешните работи, както и сградата на Министерството на външните работи. „Сега Кабул е вече в ръцете на народа“, каза гордо той. Самолети Миг на бунтовниците атакували Президентския дворец, танкове навлезли на територията му, където се водела ожесточена битка. „Преданите на Дауд сили са напълно разбити“, заяви уверено Абдул Кадер.

Дни по-късно, когато комунистите започнаха масови екзекуции на свързаните с режима на Дауд хан, когато из Кабул се понесоха слухове за извадени очи и изгорени с ток гениталии в затвора „Пол-е Чархи“, Мариам чу за клането в Президентския дворец. Дауд хан беше убит, но не и преди комунистите да са погубили двайсетина членове на семейството му, сред които жени и внуци. Заговори се, че той сам е сложил край на живота си, после, че са го застреляли в разгара на битка; имаше слухове, че е оставен да умре последен — застрелян, след като е станал свидетел на избиването на семейството му.

Рашид усили радиото и се приближи до него.

— Създаден е Революционен съвет на въоръжените сили и нашата страна ще се нарича вече Демократична република Афганистан — каза Абдул Кадер. — Ерата на аристокрацията, непотизма и неравенството свърши. Сложихме край на десетилетия тирания. Властта вече е в ръцете на свободолюбивия народ. Настъпва нова славна епоха в историята на страната ни. Роди се нов Афганистан. Уверяваме ви, че няма от какво да се боите, сънародници. Новият режим ще запази най-голямо уважение към принципите — и ислямските, и демократичните. Време е да се радваме и празнуваме.

Рашид спря радиото.

— Това добре ли е или зле? — попита Мариам.

— Зле за богатите, както изглежда — рече Рашид. — Може би не чак толкова зле за нас.

Мислите отведоха Мариам при Джалил. Запита се дали комунистите ще го преследват. Дали щяха да го затворят, него и синовете му? Щяха ли да му отнемат бизнеса и имотите?

— Това топло ли е? — Рашид оглеждаше ориза.

— Току-що го сипах от тенджерата.

Той изсумтя и пое чинията.

По-надолу по улицата, докато нощта бе озарявана от внезапни червени и жълти отблясъци, изтощената Фариба се беше привдигнала на лакти. Косата й беше мокра от пот, капчици проблясваха над горната й устна. Застанала до леглото й, старата акушерка Уаджма гледаше как мъжът и синовете й се суетят около новороденото. Възхищаваха се на светлата му коса, на розовите му бузки и свитите му като розова пъпка устни, на цепнатините на нефритено зелените очи, които се движеха под подпухналите му клепачи. Засмяха се, когато чуха за пръв път гласа на момиченцето — плач, който започна като котешко мяукане и се извиси до писък. Нур каза, че очите й са като скъпоценни камъни. Ахмад, който беше най-религиозният в семейството, изпя азан в ухото на сестричката си и духна три пъти в лицето й.