Читать «Хиляда сияйни слънца» онлайн - страница 41

— Сега пък какво?

— Мисля си, че може би трябва да направим нещо като погребение. За детето, искам да кажа. Само ние двамата, няколко молитви, нищо повече.

Беше си го мислила от известно време. Не искаше да забрави това бебе. Не й се струваше редно да не отбележи тази загуба някак за постоянно.

— И за какво? Това е идиотско.

— Мисля, че ще ми стане по-леко.

— Тогава ти си го направи — отсече той. — Вече погребах един син. Няма да погребвам втори. А сега, ако не възразяваш, искам да слушам радиото.

Той отново усили звука, отпусна назад глава и затвори очи.

Една слънчева сутрин същата седмица Мариам избра място в двора и изкопа дупка.

— В името на Аллах и с Аллах, в името на Неговия пратеник, когото Аллах е благословил — зашепна тя и заби лопатата в пръстта. Сложи велуреното палтенце, което Рашид беше купил за детето, и го затрупа с пръст. — Ти превръщаш нощта в ден, Ти превръщаш деня в нощ, Ти предаваш живите на смъртта и вдъхваш живот на мъртвите, Ти си упование за онези, които обичаш безмерно.

Тя заглади пръстта с опакото на лопатата, клекна пред купчинката и затвори очи. Бъди ми упование, Аллах. Подкрепи ме.

15

Април 1978 г.

На 17 април 1978-а, годината, когато Мариам стана на деветнайсет, един човек на име Мир Акбар Хибер бе намерен убит. Два дни по-късно в Кабул се състоя голяма демонстрация. Всички в квартала бяха по улиците и говореха за нея. Мариам видя през прозореца как съседите сноват насам-натам, приказват възбудено и залепили транзистори до ушите си, слушат новините. Видя Фариба, облегната на стената на къщата си, да разговаря с една нова съседка. Фариба се усмихваше, отпуснала длани върху издутия си от бременността корем. Другата жена, чието име Мариам не можеше да си спомни, изглеждаше по-стара от Фариба и косата й имаше странен морав оттенък. Тя държеше за ръка момченце. Мариам знаеше, че то се казва Тарик, защото беше чувала жената да го вика да се прибира.

Мариам и Рашид не излязоха при съседите си. Слушаха по радиото как десет хиляди души се изсипват на улиците и задръстват района на правителствените сгради. Рашид каза, че Мир Акбар Хибер е изтъкнат комунист и че неговите поддръжници обвиняват за убийството му правителството на президента Дауд хан. Докато говореше, не я поглеждаше. Напоследък изобщо не го правеше, тъй че Мариам никога не беше сигурна дали приказва на нея.

— Какво значи комунист? — попита тя. Рашид изсумтя и повдигна вежди.

— Не знаеш какво е комунист? Толкова обикновено нещо! Всеки го знае. А ти не! Защо ли се изненадвам? — После той кръстоса крака върху масата и смотолеви, че това е човек, който вярва в Карл Марксизма.

— Кой е тоя Марксизма?

Рашид въздъхна.

Женски глас съобщи по радиото, че Тараки, лидерът на фракцията Халк в НДПА, афганистанската компартия, е сред тълпите и произнася речи.

— Мисълта ми е какво искат? — попита Мариам. — Тези комунисти… те в какво вярват?

Рашид се изкикоти и поклати глава, но на нея й се стори, че долови неувереност в начина, по който кръстоса ръце и отмести поглед.