Читать «Хиляда сияйни слънца» онлайн - страница 37

13

Странни неща ставаха с Мариам в автобуса на връщане от лекаря. Накъдето и да погледнеше, виждаше ярки цветове — по еднообразните бетонни жилищни сгради, по отворените магазинчета с тенекиени покриви, в калната вода на каналите. Сякаш в очите й се беше разтворила дъга.

Рашид барабанеше с пръсти, облечени в ръкавици, и си тананикаше. Всеки път когато автобусът минаваше през дупка на пътя и се разтрисаше, ръката му покровителствено се стрелваше над корема й.

— Какво ще кажеш за Залмай? — рече той. — Хубаво пущунско име.

— А ако е момиче? — попита Мариам.

— Мисля, че е момче. Да. Момче е.

В автобуса настана оживление. Някои пътници сочеха нещо, други се надвесваха над седалките до прозорците.

— Погледни — каза Рашид и потропа по стъклото. Усмихваше се. — Виждаш ли?

Хората на улицата се спираха. От спрелите на светофарите коли надничаха лица, обърнати нагоре към пухкавите снежинки. Какво толкова омайно има в първия сняг, зачуди се Мариам. Дали това, че виждаш нещо все още чисто и непокътнато? Дали това, че съзираш мимолетната прелест на нов сезон, девствено начало, преди да е стъпкано и омърсено?

— Ако е момиче — каза Рашид, — а то не е, но ако е момиче, тогава можеш да избереш, каквото искаш име.

На другата сутрин Мариам се събуди от стържене на трион и чукане. Загърна се с шал и излезе на побелелия двор. Силният снеговалеж от предишната нощ беше спрял и само редки танцуващи снежинки гъделичкаха лицето й. Нямаше вятър и въздухът миришеше на горящи въглища. Кабул се беше скрил под бял юрган и тук-там се извиваха тънки струйки дим.

Намери Рашид в бараката за инструменти, където ковеше някакви дъски. Щом я зърна, той извади пирона от ъгълчето на устата си.

— Трябваше да е изненада. Правя му люлка. Не биваше да я виждаш, докато не е готова.

Искаше й се той да не храни надежди, че непременно ще е момче. Беше толкова щастлива, че е бременна, но очакванията му й тежаха. Предишния ден Рашид излезе и се върна с велурено палто за момченце с агнешка подплата и избродирани с червен и жълт копринен конец ръкави.

Той вдигна една дълга и тясна дъска. Започна да я реже на две и каза, че стръмните стълби го притеснявали.

— Трябва да се преправят, когато порасне и започне да се катери. — Печката също го притеснявала. Ножовете и вилиците щели да се приберат на място, където детето нямало да ги стига. — Много трябва да се внимава. Момчетата са палави и безразсъдни.

Мариам се загърна по-плътно с шала.

На следващия ден Рашид каза, че иска да покани приятелите си на вечеря, за да празнуват. Цяла сутрин Мариам чисти леща и кисна ориз. Наряза на филии патладжани за борани и сготви праз с говежда кайма. Премете подовете, изтупа праха от завесите и проветри къщата, независимо че пак заваля сняг. Подреди рогозките и възглавниците покрай стените в дневната и сложи на масата купички с бонбони и печени бадеми.