Читать «Хиляда сияйни слънца» онлайн - страница 28

— Като че ли яденето само се готви.

— Уаллах о биллах, нито минута почивка!

— И ми разправя той, кълна ви се, разправя ми, че… Този безконечен разговор, изпълнен с възмущение, но странно весел, огласяше улицата. И не секна дори зад ъгъла, нито на опашката във фурната. Съпрузи, които играеха комар. Съпрузи, сляпо привързани към майките си и скъперници спрямо жените си. Мариам се учуди, че толкова много жени имат злата участ да са омъжени за такива ужасни мъже. Или това беше женска игра, която тя не проумяваше, всекидневен ритуал като накисването на ориза или месенето на тесто? Очакваха ли и тя скоро да се присъедини към тази игра?

На опашката във фурната Мариам усети как я оглеждат крадешком и си шушукат. Ръцете й се изпотиха. Представи си как всички знаят, че е харами, повод за срама на баща й и семейството му. Може би знаеха също, че е предала майка си и е станала за срам в Херат.

С крайчеца на хиджаба попи влагата над горната си устна и се опита да потисне нервността си.

Няколко минути всичко вървеше добре.

После усети потупване по рамото. Обърна се и видя светлокожа закръглена жена с хиджаб като нея. Беше с къса и остра черна коса и добродушно кръгло лице. Устните й бяха много по-пълни от на Мариам, долната леко увиснала, сякаш под тежестта на голямата тъмна бенка точно отдолу. Жената имаше зеленикави очи, които проблясваха предразполагащо.

— Ти си новата жена на Рашид джан, нали? — рече тя с широка усмивка. — Онази от Херат. Колко си млада! Мариам джан, нали? Аз се казвам Фариба. Живея на същата улица, през пет къщи вляво от вашата, със зелената врата. А това е синът ми Нур.

Момчето до нея имаше закръглено ведро лице и острата коса на майка си. На обичката на лявото му ухо стърчаха черни косъмчета. В очите му светеше дяволит дързък пламък. Момчето вдигна ръка и поздрави:

— Салаам, хала джан.

Нур е на десет. Имам и по-голям син, Ахмад.

— Той е на тринайсет — каза момчето.

— Но все едно е на четирийсет — засмя се Фариба. Мъжът ми се казва Хаким. Учител е тук, в Дех Мазанг. Трябва да ни дойдеш на гости някой…

И тогава изведнъж, сякаш окуражени, жените налетяха, изблъскаха Фариба и със стряскаща скорост наобиколиха Мариам.

— Значи ти си младата булка на Рашид джан…

— Харесва ли ти Кабул?

— Била съм в Херат. Имам братовчед там.

— Първо момче или момиче искаш?

— Ооо, минаретата! Каква красота. Прекрасен град!

— Момче е по-добре, Мариам джан, защото ще продължи името на семейството…

— Ами! Момчетата се женят и се махат. Момичетата остават и се грижат за майките си на старини.

— Чухме, че пристигаш.

— Роди близнаци. Момче и момиче! И всички ще са щастливи.

Мариам отстъпи назад. Започна да се задъхва. Ушите й забучаха, пулсът й се ускори, очите й се стрелкаха от лице на лице. Отстъпи още една крачка, но повече нямаше накъде — беше в центъра на кръг. Зърна Фариба, която се мръщеше, защото виждаше, че Мариам е в беда.