Читать «Хиляда сияйни слънца» онлайн - страница 30

Мариам кимна и взе плика, който той й подаде. Удоволствието, което изпита преди малко от похвалите му, се беше изпарило. На негово място се настани боязън. Волята на този мъж й се стори твърда и непоклатима като планините Сафид-кох, издигащи се над Гул Даман.

— Значи се разбрахме — рече Рашид. — А сега ми сипи още малко даал.

Досега Мариам не беше носила бурка и Рашид трябваше да й помогне да я облече. Подплатената част стягаше главата й и тежеше. Не беше свикнала да гледа света през замрежено прозорче. Упражняваше се да ходи с нея из стаята, но постоянно настъпваше края й и се препъваше. Не виждаше нищо встрани и това я изнервяше, а и не й харесваше, че надипленият плат пада плътно пред устата й и я задушава.

— Ще свикнеш — каза Рашид. — Бас ловя, че с времето дори ще ти хареса.

Взеха автобус до едно място, което Рашид нарече парка „Шар-е нау“. Беше пълен с деца, които се люлееха на люлки и хвърляха топки в завързани за дърветата парцаливи мрежи. Разхождаха се бавно и наблюдаваха как момчетата пускат хвърчила. Мариам вървеше зад Рашид, като от време на време заплиташе крака в подгъва на бурката. На обяд той я заведе в малък ресторант, където сервираха кебап — беше близо до джамията „Хаджи Яхуб“. Подът лепнеше, а въздухът бе задимен. Стените бяха попили мириса на сурово месо, а музиката, която Рашид нарече логари, гърмеше. Готвачите бяха слабички момчета, които раздухваха с една ръка огъня под шишовете, а с другата размазваха налитащите мухи. На Мариам, която никога преди не беше стъпвала в ресторант, й беше странно да седи в помещение, претъпкано с толкова много непознати, да повдига бурката и да пъха залъци в устата си.

Стомахът й се сви от същата онази тревога като в деня, когато отиде до кварталната фурна, но присъствието на Рашид я успокояваше донякъде и след малко тя престана да обръща внимание на музиката, дима и дори на хората. А и за своя изненада проумя, че бурката също действа успокояващо. Беше като прозорец, през който се вижда само от едната страна. Вътре в нея тя беше наблюдател, защитен от любопитните очи на непознатите. Вече не се притесняваше, че хората ще разберат от пръв поглед всичките позорни тайни на миналото й.